Жената на Иво Аръков с кошмарен разказ от спешно отделение (СНИМКА)


Жената на Иво Аръков с кошмарен разказ от спешно отделение (СНИМКА)
Снимка: Иво Аръков

Любимата жена на Иво Аръков, Габриела, определено не може да се похвали с добри спомени от изминалите празнични дни. Младата майка, която роди момченце миналата година, по чудо се е разминала с трагедия. Тя публикува разказа си от „челния сблъсък“ със спешното отделение в Пазарджик.

Какво каза Габриела?

„Рядко споделям подобни случки в социалните мрежи. Предпочитам да поддържам позитивния тон. Но след вчера… важно е да се сподели. Действието се развива в МБАЛ - Пазарджик. За съжаление, прекарах вчерашния празник на легло. В 22:00 ч., обаче, се влоших и се наложи да тръгна към спешното отделение. Най-близо беше това в гр. Пазарджик. Постъпвайки, пред мен има чакащи 2ма души. Не идва лекар. Вратите са заключени. 1 час и 20 мин. все така. Охраната казва: “Лекар не излиза, гледат ви на камерите и идват като решат.” Появява се сестра. Бясна. Приемат ме. Вратите на ада се отварят пред мен. Преглеждат ме, силно казано, по-скоро ми се карат. Назначават се изследвания. Сестра за тях не ме придружава. Кабинетите и отговорните лекари си ги търся сама. След още час и половина, прекарани в обикаляне на болницата и чакане на изследвания, както и преглед от хирург, се установява, че е нужно да бъда хоспитализирана. Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са меко казано неадекватни, тях ги спестявам.

Вижте още: Николина Чакърдъкова шокира: Преборих рак! (ВИДЕО)

Казва ми се: “Сега слизайте там, откъдето сте дошла и кажете на сестрите да ви пуснат тези системи.” Изпълнявам. Любезно предавам на сестрите. Казва ми се: “Отивай лягай в шокова зала и чакай.” Изпълнявам. След 30 мин. аз все още чакам. Отивам в кабинета на сестрите, за да напомня за присъствието си. Оказва се, че е пристигнал господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с предимство пред мен и всички чакащи отвън спешни пациенти.

Сестрите ми казват: “Я отивай и лягай пак. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш отвън?!”. Изпълнявам. Още 20 минути. Решавам, че си тръгвам, смисъл - няма. Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отказвам хоспитализация тук. Отвръща ми се, крещейки: “Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си изследванията и вън.”

Опитвам се с нормален тон да обясня, че съм тук от 4 часа, напомням, че съм по спешност и не ми е даден нито един медикамент, за да спре болката, а видимо добре почерпеният господин е в чудно настроение и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Гореспоменатият господин се усмихва палаво. Казват ми да не се обяснявам, да подписвам и да си тръгвам, те не носят отговорност. Подписвам. Любезно си пожелаваме лека вечер. И така, в 3:00 часа си тръгвам от спешното отделение, без никаква адекватна помощ. Обаче, на мен все още ми трябват медикаменти, явно недостатъчно време прекарах в МБАЛ Пазарджик, за да се добера до такива. Започва обиколка на гр. Пазарджик и проверка на всички аптеки в града. От тях работят, познахте, нула. В 3:30 часа сутринта, аз се прибирам вкъщи, с все същите симптоми, но с облекчение, че се измъкнах от кошмара, в който попаднах.“

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Звезди


Реклама

В живота няма такова нещо като рано или късно... Всичко се случва точно когато трябва.

"Любов", Елиф

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама