Италианският писател и философ Умберто Еко е починал късно вчера в дома си. Това съобщиха от семейството на 84-годишният интелектуалец пред италиански медии, без да разкриват повече детайли около кончината му.
Еко е боледувал от рак и е починал в 9:30 местно време (10:30 българско), съобщава "Ла република”.
Умберто Еко е автор на емблематични романи като "Името на розата” и "Махалото на Фуко”. Известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги. Той не е прекъсвал активността си като миналата година излезе последният му роман - "Нулев брой”.
В негова памет ви споделяме някои от най-силните ми мисли:
"На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава."
"Ако нещо не може да използвано, за да се каже лъжа, то не може да служи и за казване на истина".
"Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството си в своите книги."
"Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.”
"Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота."
"Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!”
"Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“
"Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“
"Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“
"Какво е любовта ? Към нищо друго на този свят – нито към човек , нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.“
"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи."
