Всеки роман на Орхан Памук е събитие, но най-новият му е нещо наистина специално. Потопен в историята и зареден с напрежение, "Чумни нощи“ е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Завладяващата, драматична история ще зарадва всички любители на творчеството на прочутия писател и ще му спечели много нови почитатели.
Остров Мингер е перлата на Източното Средиземноморие и на него сравнително спокойно съжителстват мюсюлмани и християни. Когато през 1901 г. тук избухва чумна епидемия, местните жители започват да се обвиняват взаимно, докато броят на смъртните случаи главоломно нараства. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос.
След като разбира за мащабите на трагедията, султан Абдул-Хамид II изпраща на острова своя главен здравен инспектор, който обаче скоро е намерен убит. След него тук пристига младият доктор Нури, който ще се опита не само да овладее разрасналата се епидемия, но и да открие убиеца. Той обаче ще се сблъска с почти непреодолими трудности – от съпротивата на местните власти до упоритото нежелание на жителите на острова да спазват карантинните мерки.
Доктор Нури ще трябва да преодолее не само предразсъдъците на островното население, но и развихрилите се културни и религиозни борби, защото половината от жителите изповядват исляма, а другата – християнството. След като Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на заразата, жителите на Мингер са оставени да се справят сами. Опортюнисти, наивници и авантюристи се възползват от отчаянието на населението и парализиращия, вездесъщ страх.
Орхан Памук описва по потресаващ начин възможните реакции на хората, изправени пред лицето на едно голямо нещастие като неудържима чумна епидемия: едни се страхуват, други я отричат, а трети разчитат на случайността, за да оцелеят. Разразява се истински огън от страсти, в който официалните власти само наливат масло. Те демонстрират желание да помогнат на хората, но всъщност вместо бързо да разрешат проблема, хвърлят цялата вина върху местните и единственото, което наистина искат, е заразата да не достига до техните уютни и луксозни палати.
