На български излиза "Емпузион" – първият роман на Олга Токарчук след получаването на Нобеловата награда за литература през 2019 г. и първият след написването на монументалния опус "Книгите на Яков" (2014).
В разгара на лятото, под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева, почитателите на полската нобелистка ще се докоснат до един специален роман – многопластов, дълбок, отвеждащ там, където рядко се осмеляваме да надзърнем – сред сенките, в недоизказаното.
"Емпузион" е реверанс към "Вълшебната планина" и негова елегантна апология, четиво, което умело смесва жанрове и се заиграва с колосалния труд на Томас Ман, като в тъканта на дълбоко философската литература добавя елементи на "натуротерапевтичен хорър", доза ирония и нов фокус на дебатите, които държат скелета на романа. Писането е с размах, а разказвачът… разказвачите дават неочаквана и дръзка перспектива, гласът им преобръща модели и разбива клишета.
Заглавието отпраща към гръцкия "симпозиум" (или пир) – онези събирания по времето на Платон, на които мъжете, полегнали, са водели интелектуални дискусии, наслаждавайки се на изобилие от храни и питиета. Жени там няма, освен за забавление. В романа обаче пируват други.
"Живеем в култура, в която няма симетрия между половете – казва Токарчук, – живеем в изначално мизогинистична култура. Но "Емпузион" не е антимъжки памфлет... Добрата литература не дава готови отговори, а поставя въпроси. Възприема човека като мислещо същество, способно да взема решения – същество, у което протича не само интелектуален, но и емоционален процес."
Първата полска писателка, удостоена с наградата Man Booker International, пренася читателите си в Гьоберсдорф, днешно Соколовско, Долна Силезия, в навечерието на Първата световна война. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в специализирания санаториум за лечение на белодробни заболявания с надеждата да оздрави болното си тяло. Попаднал в колоритна компания от "хоспитанти", бъдещият инженер е въвлечен в дискусии по наболели теми: от естеството на света и надвисналата над Европа война до мястото и ролята на жената в социума. Разговорите, макар и универсални, връщат героя към спомените за собственото му минало – там, където се е чувствал притиснат, под обсадата на чуждите погледи и тежестта на очакванията, хронично неразбран.
Междувременно в курортното селище стават смущаващи инциденти, които изпълват обитателите на санаториума с безпокойство. Нещо или някой сякаш се опитва да проникне при тях. А може би вече е успял.
