По едно и също време холивудски режисьор и италианска писателка независимо един от друг пристъпят към нов, съвременен прочит на Омировата "Одисея". Режисьорът е Кристофър Нолан, а писателката - Марилу Олива, чийто роман "Одисея, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос" е вече преведен на български.
В новата продукция на Кристофър Нолан актуалната политкоректност остро се сблъсква с традицията, като основната цел е да се насочи вниманието към "различната" гледна точка – чернокожа Елена (при условие че в Омировия оригинал изрично е описана като "белоръка"), участието на транс актьор – Елиът Пейдж, който е в ролята на Синон (образ, който не присъства в оригиналната "Одисея", а в "Енеида" на Вергилий, т.е. персонаж от по-късната римска литература), както и рапъра Травис Скот (чийто герой няма име, а е представен като мистериозен персонаж, който само произнася няколко пророчески думи).
Различията между книгата и филма
Проблемът тук не е, че в продукцията на Кристофър Нолан я има "различната" гледна точка. Проблемът е, че тя се оказва твърде залитнала в контекста на либералната политика, при което в съдържанието се наблюдават груби разминавания с оригинала на Омир, по който филмът претендира, че е направен.
Част от американските критици, например, отбелязват, че екранизацията изнася на преден план съвременни представи за разнообразие, като почти напълно загърбва историческата и митологичната автентичност на историята. Като пример посочват именно кастинга за ролята на Елена. Също така отбелязват, че езикът на героите е твърде съвременен и нарушава усещането за античен свят. Реквизитът и костюмите също не са подминати от критиците, като основните твърдения за тях са, че смесват различни исторически епохи в обща визуална стилистика.
Интересно е, че най-много и най-остри реакции от страна на критици идват от САЩ. На второ място от Гърция (в две основни посоки – кастингът на Елена и липсата на гръцки актьори в продукцията), а на трето от Испания (където спорът не е за кастинга, а за снимките в Западна Сахара, която се посочва като спорна територия).
Сред критиците на продукцията се нарежда и Илон Мъск, който отново отбелязва стремежа от страна на режисьора по-скоро към политкоректност, отколкото към вярност на Омировия оригинал.
Проблемът не е в "различната" гледна точка, а в крайното ѝ политизиране
Писателката Марилу Олива също създава романа си "Одисея, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос", вдъхновена от Омировото произведение. И също така го разглежда от различна гледна точка, само че тя е през гласовете на жените, които Одисей среща в хода на своето пътуване.
Романът отново представлява пренаписване, но то е вярно на оригиналния текст, при което нищо съществено не е пропуснато от Омировия епос. Автентичността на архаичното слово се запазва чрез ритмизиране на повествованието, различни разказвателни техники – всичко това с единствената цел да се насладим на великата красота на класическия текст.
Ако хитростта на царя на Итака е само един от аспектите на неговата многоликост, то героините представят почти всички вариации на жената: фриволната съблазнителка (Калипсо), мъдрата покровителка, който използва разума си (Атина), мечтателката (Навзикая), феминистката, която се опитва да се самоутвърди в патриархата (Цирцея), инстинктивната жена (сирената), умната спътница, която пази семейството (Пенелопа).
В книгата на Марилу Олива именно жените възпяват перипетиите на странстващия герой, всяка от тях е героиня в етап от голямото му приключение, преобръщайки традиционната перспектива за мъжкото начало. Контрапункт на техните гласове е този на Атина, богинята, която напътства и Одисей, и сина му Телемах с гласа на великата жена, която стои зад всеки велик мъж.
