„Твоята песен е като плач“ (изд. „Изида“, превод Красимир Проданов) е за онези, които са влюбени… макар че и в най-голямото им щастие се крие въпросителна, ако вярваме на главната героиня на този спиращ дъха с реализма си роман.
Повече за книгата
Андреа е красива млада жена, която се изправя пред обичайните за поколението си предизвикателства – точно е скъсала с любовта на живота си, когато се запознава с Рихард. А той е ужасно висок… и с ужасно красиви ръце. Приела предизвикателството на връзка с по-възрастен от нея мъж, тя постепенно започва да губи душата си. Докато в мисълта ѝ не се прокрадва идеята, че ако роди, може и да се спаси. Но кой да е бащата?
Натурално еротична и груба на моменти, книгата обяснява успеха на Зузана Култанова сред критиката в родната ѝ страна. За дебюта си „Аугустин Цимерман“ тя получи през 2017-а и престижната награда за млади писатели „Иржи Ортен“, а с огромен интерес публиката очакваше и втората ѝ книга – „Твоята песен е като плач“.
„Две любови, не е ли прекалено за един живот? – пита се по страниците на книгата главната героиня Андреа. - Ами една любов? Не е ли това прекалено малко? Петър е нейното лято. Рихард – зимата. Накратко, и двамата са ѝ потребни, за да живее.“
Сравнявана смело заради стила си със Силвия Плат, чешката писателка ни въвлича в живота на своята Андреа. Младата красива жена сякаш е обречена вечно да е губещ. И да причинява нещастие дори с присъствието си. А единственият мъж, който иска да ѝ помогне това да се промени, е отблъснат от нея.
Точно с изчезването на Рихард от живота ѝ започва книгата. Тайнствено позвъняване посред нощ извиква в главата на Андреа поток от спомени. И за читателя не остава нищо друго, освен да преживее отново с нея невъзможната ѝ любов. Поне докато на сцената на живота и в леглото ѝ не се появи и Петър.
Един необикновен любовен триъгълник предлага Зузана Култанова – разпада се на всяка страница, а Андреа така и не може да прецени кой заслужава чувствата ѝ повече
Невротичка, която не може да издържа сама себе си, така че краде душите на другите, това е Андреа. И шарлатанка, която трупа във фотошопа глави и тела. Играе си на Бог на всяка страница от книгата. И на Сътворителка.
Написан с изключителен усет към човешката психика, романът се превръща в средство, чрез което да видим и собствените си житейски неуспехи. „Иска да се разплаче – описва емоционалното състояние на своята Андреа авторката. - За Ласконка, за Петър, за Томашек, за Рихард, за нея самата. Но не може.