Освен красива, пъстра и многовековна традиция, Баба Марта маркира духовното пространство на българската нация и свидетелства за културното влияние на страната ни в миналото.
Всяка година в първия ден на месец на март българите се окичват с мартеници, като обичаят се свързва с триумфа на настъпващата пролет над отиващата си зима.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, като червеното символизира живота, а бялото – чистотата и щастието.
Легендите, свързани с празника
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Вижте още: 15 оригинални пожелания за Баба Марта
Може би най-известната легенда е свързана с основателя на нашата държава хан Аспарух. Тя гласи, че когато ханът прекосил Дунав, решил да изпрати вест на сестра си Хуба, която била пленница в друго царство, че е намерил нова земя за народа ни. Когато ханската сестра получила радостна вест, тя успяла да избяга от плен и се отправила към Дунав. За да намери брод през величествената река, Хуба пуснала сокол, който да потърси верния път. Девойката вързала бял конец за крака на птицата, а другия държала в ръката си. Соколът литнал високо в небето, но тъкмо, когато открил брода, той бил пронизан от вражеска стрела. Гордата птица паднала мъртва, а кръвта ѝ обагрила белия конец. Хуба обаче проследила нишката и успяла да премине Дунав и да види брат си.
Вярванията на старите българи
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Източник: БГНЕС
