Соковете от бъз и бъзак са много обичани в българската народна медицина, макар че малцина са се замисляли, че между двете има разлика, макар и символична. В ботаниката бъз всъщност е дървовидният бъз, а тревистият бъз, който е ценен за здравето ни и с малки черни плодчета, се нарича бъзак. Но през годините двете понятия доста са се размили и към днешна дата бъзакът погрешно се нарича бъз.
Разликата между двата вида, тревист и дървовиден бъз, е само в размера. Докато бъзакът достига височина около метър, дървото израства на по-голяма височина. Узрелите плодчета на тревистия бъз стърчат нагоре в чепка, докато при дървовидния плодове висят надолу. От цветовете на дървовидния бъз пък се прави страхотен светъл сироп, който има чудесен аромат.
Широко разпространено е вярването, че тревистият бъз е отровен, но само зелените плодчета са токсични. Добре узрелите към края на лятото малки черни плодчета всъщност са изключително богати на ценни за човешкия организъм вещества – пектин, целулоза и антоцианови съединения. През есента плодчетата могат да се консумират свежи, а през зимата – сушени или на сок за борба срещу сезонните вируси.
