В един топъл ден от небето се изсипал внезапен дъжд. Силен дъжд, който бързо прогонил хората от улиците. Но двама души все още стояли под дъжда, всеки имайки своята си причина.
Вижте още: Най-мъдрата притча за мислите, които носим всеки ден в главата си
Млад мъж, облечен в изискан делови костюм и скъпи маркови обувки, който закъснявал за важна среща, се движел с бърза крачка към близкия бизнес център. Той се криел под огромен черен чадър, а в другата си ръка носел красиво кожено куфарче. Докато подтичвал и прескачал образувалите се локви, той проклинал наум целия свят... проклинал дъжда, който щял да съсипе скъпите му обувки; чадъра в ръката му, който му пречел да извади мобилния си телефон; срещата си в центъра на града, заради която се озовал насред улицата в този момент; лошия си късмет; отвратителното пролетно време... ругаел наум, защото се чувствал нещастен.
В същото време млада жена, мокра до кости, се движела срещу него с лека танцова походка. С подгизнали обувки и мокра коса, но с широка усмивка на лицето, тя изглеждала странно и някак комично. Застигната от внезапния дъжд, жената очевидно не бързала да се скрие под някоя стряха и просто се наслаждавала на света около себе си... обръщала лицето си към небето и събирала в шепите си падащите капки, наслаждавала се на струйките вода, които се стичали от косата ѝ и гъделичкали лицето ѝ; радвала се на топлото пролетно време и на аромата на цъфнали дръвчета... радвала се, защото се чувствала щастлива.
Вижте още: Най-мъдрата притча за любовта
В един кратък момент мъжът и жената минали един покрай друг и разменили бързи погледи.
„Каква луда и нещастна жена...“, помислил си той.
„Какъв изискан и красив мъж, сигурно е много щастлив...“, казала си тя.
Колко често грешим в преценката си за човека до нас... И колко малко се иска понякога, за да бъдем щастливи...
