Един човек имал много добитък. Един ден решил да събере най-близките си хора в знак на признателност и благодарност. Избрал най-едрото и здрав теле от стадото си, заклал го, запалил огън, направил голямо чеверме и казал на баща си: “Тате, повикай близките и съседите ни да дойдат да седнат и да ядат и да пият с нас. Нека се повеселим заедно."
Баща му поклатил глава. Излязъл, тръгнал из селото и започнал да вика: “Горим! Къщата гори! Помогнете на сина ми и да потушим пожара!".
За няколко минути много хора излезли и помогнали, а останалите, някои от които сред най-близките им хора, се държали сякаш не чуват и само плахо поглеждали през прозорците на домовете си.
Вижте още: Красива притча за силата на молитвата
Когато хората, които се притекли на помощ, уж да гасят пожар, отишли и видели една огромна трапеза. Те яли и пили на колкото могат да понесат.
Човекът се обърнал към баща си объркано: “Татко, хората, които дойдоха, не ги познавам всички. Част от тях никога преди не ги бях виждал. Но пък къде са нашите близки, приятели и семейство? Една част от тях липсват?".
Бащата му казал: “Тези, които са тук, излязоха от домовете си и дойдоха, за да ни помогнат да загасим пожара, който уж беше избухнал у нас, а не на пиршество. Те после разбраха истината на моите намерения. Така че, това са тези, които заслужават нашата щедрост и гостоприемство. Това са и хората, на които можем да разчитаме в трудните моменти".
Ако се замислим, ще видим, че и в нашите животи е така. Има хора, които ще бъдат до нас само в лесното и приятното, но когато сме в затруднение няма да им видим очите. Внимателно подбирайте с какви хора се ограждате - невинаги поводите ще са само за маса и веселба.
