Ведна стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!". И веднага изгаснала.
Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя повече". Тъкмо казала това, духнал лек вятър и свещта изгаснала.
Третата свещ казала тъжно: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат своите близки " и в същия момент изгаснала.
Малко след това в стаята влязло едно дете. "Какво е това? Трябваше да светите докрай!", казало детето и започнало да плаче.
Тогава четвъртата свещ му казала: "Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА ". С блясък в очите, детето взело свещта "НАДЕЖДА" и запалило останалите.
