Козунакът не е най-древната традиция на Великден. Истинският център на празничната трапеза някога е бил обредният хляб. В него са вплетени символи на живот, плодородие и защита от природни стихии. Днес той остава в сянка — но не е изчезнал.
Още: Чудото на Благодатния огън
Хлябът преди козунака: забравената основа на Великден
В съвременността Великден неизменно се свързва с шарени яйца и пухкав козунак. Но това е сравнително нов пласт в традицията, заяви в интервю за БГНЕС етнологът д-р етнолога д-р Анелия Овнарска.
"Всъщност козунакът е сравнително нова традиция в нашата култура. Той навлиза в края на XIX и началото на XX век", подчерта тя.
Преди това празничната трапеза е имала друг център – обредният хляб. "Това си е хляб в истинския смисъл – не е подсладен и е близък до обредния хляб за Бъдни вечер, но с характерна украса за Великден", обясни Овнарска.
Тези хлябове не са просто храна. Те са символи. Върху тях се изграждат цели картини от тесто – преплетени фигури, орнаменти и задължително червени яйца.
Още: Великден: Какво се прави и какво е забранено, за да не избяга късметът
"Безкръвната жертва" – защо хлябът е толкова важен
Ролята на обредния хляб в българската традиция е дълбоко сакрална. "Обредният хляб е неразривна част от българската традиционна култура – почти няма обред без хляб", заяви д-р Овнарска.
В народните вярвания той е много повече от храна – той е дар. "Хлябът се възприема като "безкръвна жертва" – символичен дар, чрез който хората изразяват надежда за здраве, плодородие и благополучие", обясни етнологът.
Затова и изискванията към него са строги. "Той винаги се приготвя от най-хубавото брашно – бяло, чисто, от най-добрата пшеница."
Дори украсата има сила. "Тя трябва да предизвика плодородието и да повтори по символичен начин живота на хората", добави тя.
Яйцето в хляба – защита срещу градушка
Един от най-силните символи е червеното яйце, поставено в обредния хляб. То не е просто украса. "След това яйце се пази и на Гергьовден се заравя в нивата, като защита от градушка", разкри д-р Овнарска.
Самите хлябове носят различни имена в различните краища на страната – колак, колач, харман – свидетелство за дълбоката им връзка със земята и поминъка.
Планина срещу равнина: как традицията се променя по региони
Интересното е, че разликите между великденските хлябове не са толкова в съставките, колкото във външния им вид. "Те отразяват начина на живот на хората – в планинските райони например украсата е свързана повече с животновъдството, докато в равнинните и крайречните райони – с друг тип поминък", обясни етнологът.
И все пак същността остава непроменена. "Като цяло хлябовете си приличат и като смисъл, и като начин на приготвяне", каза д-р Овнарска.
Още: Превърнете яйцата в шедьовър: 8 техники, които трябва да опитате този Великден (ВИДЕО)
Как козунакът измести традицията
Промяната не идва рязко, а бавно и неусетно. "Не изчезва изведнъж. Процесът е постепенен", подчерта д-р Овнарска.
Козунакът пристига от Западна Европа и първо се появява в големите градове чрез виенските сладкарници. С времето печели популярност и в селата.
Причината е проста – вкусът. "Той бавно измества обредния хляб, но до голяма степен поема неговата роля като център на празничната трапеза", каза тя.
И въпреки това традицията оцелява. "В много семейства, особено по селата, се запазва практиката да се правят малки обредни хлебчета с яйце за всеки член на семейството."
Козунакът днес: от ритуал към деликатес
Днес козунакът вече има различна роля. "Днес козунакът вече е не просто празничен хляб, а по-скоро деликатес, който може да се намери целогодишно", отбеляза д-р Овнарска.
Съвременните варианти често нямат много общо с традицията. "Освен традиционните аромати, днес се използват портокалови и лимонови корички, шоколад, ядки – неща, които в миналото трудно са били достъпни", посочи тя.
И все пак нещо остава непроменено. "Идеята за дългото месене, за усилието и за специалното отношение към Великденската трапеза" продължава да носи смисъла на празника, подчерта д-р Анелия Овнарска.
Още: Край на 5-часовото месене! Лесен метод за пухкав козунак на конци
Между миналото и днес
Великденската трапеза днес е смесица от традиции – стари и нови. Козунакът доминира, но обредният хляб не е изчезнал. Той просто чака да бъде преоткрит.
