Веднъж един добър човек, разговаряйки с Бог, го помолил:
– Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?
Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна маса били насядали много хора, а в средата на масата огромна пълна с храна купа, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човек усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората, стоящи около масата, изглеждали бледи и недохранени, сякаш умирали от глад. Всеки от тях държал дълга лъжица, толкова дълга, че с нея можели да достигнат храната, но не и да я поднесат към устата си.
Господ казал:
– Ето, сега виждаш какво е в Ада.
Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало голяма маса с огромна гигантска купа, пълна с ухаеща вкусно храна. А хората около масата също държали дълги, много дълги лъжици. Обаче тук те изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговори по между си.
Добрият човек възкликнал недоумяващо:
– Не разбирам!
– Толкова е просто! – отговорил Бог.
– Хората в Рая се хранят един друг, вместо да мислят единствено и само за себе си, както провят тези в Ада. Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в самите хора. Когато са обединени и грижовни, те са силни и правят чудеса. Когато са разединени, никой не може да постигне пълно щастие сам за себе си.
