"Любовен ребус"
На някакъв обветрен кръстопът
на случайности и вероятности
един мъж с глас от вечерна светлина
ме покани вътре в тайната.
Без никаква мотивировка,
сама от себе си учудена,
сама пред себе си изпречена,
се спрях на прага.
И така останахме
завинаги в необяснимото
като две сенки на пазители
пред входа на желанието.
Сега аз мога да надзърна
до дъното на нощите,
защото вече не са мои.
Любовта е стремеж
да се изпита болката докрай
на едно проглеждане.
И разгатвайки се,
тя самата се убива
с отворени очи.
Спасих ли я, се питам,
като я обрекох
на слепота?
