Много преди Рождество Христово в Сицилия живеел владетел на име Хиерон. Сред мъдреците в двореца си най-високо ценял Симонид. Веднъж Хиерон го попитал:
– Симонид, обясни ми: какво е Бог?
– Труден въпрос ми задаваш, господарю – отговорил мъдрецът. – Позволи ми да помисля ден-два.
Хиерон се съгласил.
Минали два дни. Явил се Симонид при царя и вместо отговор, го помолил за още четири дни отсрочка. Минали и те, а Симонид поискал още осем. Хиерон се намръщил:
– Шегуваш се с мен, Симонид. Сигурно скоро ще поискаш шестнадесет дни, а после тридест и два. Кога най-накрая ще ми дадеш отговор?
– Ти позна, господарю – спокойно отговорил Симонид. – Да бяха минали осем дни, щях да ти поискам шестнадесет, после тридесет и два, а по-нататък шестдесет и четири, и така ще удвоявам до безкрай. А ако става дума за отговора, мисля, че вече го получи.
– Как така?! – учудил се Хиерон. – Все още нищо не си казал за Бога. Само искаш нови и нови отсрочки!
– Това е и моят отговор – казал мъдрецът. – Въпросът ти, господарю, никому не е по силите. Колкото повече мисля, толкова по-малко разбирам и ми трябват все повече дни. Този въпрос е като планина. И отдалеч да я гледаш, изглежда грамадна, а като се приближиш, се извисява и расте, и ти се чувстваш малък и нищожен. Как искаш от мен, господарю, с ума си да обхвана Този, който е създал и планината, и човека?
Разбрал Хиерон думите на Симонид, вдигнал благоговейно очи към небето и прошепнал:
– Да, Бог е непостижим!
