8-те „крилати” жени, променили българската авиация


8-те „крилати” жени, променили българската авиация
Снимка: личен архив

Природата е дала криле само на птиците. Но сякаш не можейки да се примири с тази несправедлива съдба, човекът дръзва да й се противопостави, да се сдобие с криле, да достигне и надвиши скоростта на звука.

В авиаторската професия българската жена навлиза много по-убедително и по-властно, отколкото в морето или мините. И макар в миналото дамите често да са били забравяни в сянката на мъжете, а постиженията им пренебрегвани, това не значи, че те не са оставили своята ярка следа в историята. Има една по-особена „порода” жени – не тези, създадени да свият гнездо, да създават уют и да продължават родове – а тези, които са дръзнали да се изправят срещу страховете, срещу неодобрението и са се сдобили с криле, но не само метафорично казано.

Може би сте срещали името на Мария Атанасова, по-известна като „първата жена, управлявала моторен самолет”. Истината е, че тя е една от първите 8 жени, завършили рамо до рамо през 1950 година в Долна Митрополия. До нейното име гордо се нареждат Мария Недялкова, Сийка Цончева, Пелагия Алферова, Милка Горанова, Пенка Нунева, Жечка Бачева и Евдокия Христова. Днес ще си поговорим с последната, Евдокия Христова, за онези години, за тръпката от летенето и за перипетиите, които са срещали жените в тази професия през средата на миналия век.

Как и кога реши, че искаш да станеш пилот?

Кога съм решила, че искам да стана пилот, не мога да ти кажа точно. Започнах през летните ваканции в гимназията да ходя на безмоторно летене и от едното другото – хванеш ли пътечката, тя сякаш сама те води. На времето гимназия се учеше до 10-ти клас. Който иска да учи след това, се явява на матура, аз влязох направо във военното училище на 16 години. В Граф Игнатиево взехме първи пилотски изпит, тогава така се казваше, и заминахме за Долна Митрополия.

Трудно ли беше да си жена летец по онова време?

Трудно, разбира се. Като ни „произведоха” 1950-та година, нас осемте ни оставиха като инструктори по безмоторно летене, защото нямаше, а тези, които ни преподаваха на нас бяха стари офицери. След това започнаха да уволняват от армията по т.нар. Женевско споразумение и нас първи ни съкратиха. Жени - не сме глави на семейства, нямаме да храним деца. И така, всяка една тръгна нанякъде - Жечка стана студентка във ВМЕИ, Пелагия започна работа в музей, а аз отидох в Шумен пак като буксировчик, само за да летя. Къде ли не ходихме да се молим за работа тия 2-3 години - от Добри Терпешев, та чак до Георги Димитров. Благодарение на Тодор Живков ни приеха в „Балкан”, написа устав и автоматично влязохме.

А какво беше отношението на мъжете?

Как да ти кажа – винаги си останахме жени, винаги сме били втора категория пилоти. Имала съм командири на полети, които са ми били ученици. Прави си сметката – по-млади, по-неопитни, ама мъже. Ние бяхме друго поколение, не е като сега. Въпреки че и днес не е лесно, защото уж има равенство, ама заплатите между мъжете и жените са различни. При нас беше обратното. Разлика в заплатите имаше само спрямо длъжността – дали ще си командир, дали втори пилот. С колегите бяхме приятели, уважавахме се, но никога не сме били истински равни.

Кои са били най-трудните моменти?

Всяка професия си има плюсове и минуси. Ние загубихме много в семейно отношение, децата ни пораснаха при бабите и дядовците, виждахме ги през почивните дни, понякога веднъж месечно. Имало е случаи и веднъж на 6 месеца – ако съм в Русия на обучение за нов самолет. За две години съм сменяла два самолета – Ан-24 и Ил-18. Това е общо цяла година в Уляновск. Нямаше събота и неделя, нямаше Коледа и Нова година. Затова се и пенсионирахме млади, на няма и 50 години.

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама
Реклама

Не времето, а любовта лекува всяка болка. Когато любовта е малко, просто е нужно повече време, за да събереш достатъчно...

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама