Отлагането може да е форма на интуиция… и с това имам предвид, че дори и най-продуктивните пускат нещата, забавят темпото.
И може критиката ни към отлагането (нашето или на другите) да е свързана с погрешната диагноза, която му поставяме.
Много характерно за нас, живеещите в днешния хипер динамичен свят е, че на интуитивното отлагане лепваме етикета "бавене".
Но…
Дори това, което изглежда като избягване, може всъщност да е друг израз за "не му е сега времето".
И така и колебанието носи своята мъдрост – благодарение на него мотивите ни стават по-ясни, на хоризонта идва нова информация…
Всъщност огромен благодат се насочва към нас, когато решим да се доверим на вътрешния си ритъм вместо на натиска отвън и лекичко позабавим...
Заслужава си.
Пък и някой знае ли какво точно предстои, за да бързаме толкова?
Автор: Юлия Атанасова
