На времето невеста по неволя
в пространствения сложен интеграл –
жената след четиридесет още може
да сътвори мига неизживян.
Петачетата да превърне в злато,
а златото да раздаде без жал –
жената след четиридесет е богата
не само с туй, що Господ и е дал.
Зад маската си – ангел чудотворен –
тя може да e майка и жена
или пък друга – дявол безподобен
за нисшите – от пъкъла дошла.
На сватбата, в най-хубавото време
ще стане твоя тъща, ей така...
А може след четиридесет да приеме
да бъде младоженка и снаха.
Жената след четиридесет е награда –
душата й е топла като хляб...
И нищо, че сама е жива рана,
тя другите лекува с поглед благ.
Защото е погребала безмълвно,
което не възкръсва след смъртта...
Но още има сили, има вяра
да се изправи друга пред света,
за да започне всичко отначало –
пътуването всъщност предстои.
А тя и побеляла, все е млада...
Днес нямат възраст вечните жени...
