Ако знаехме, че последната ни среща с някого ще е последна завинаги, какво щяхме да променим? Да си кажем всичко, да направим нещо различно или да направим така, че да продължи до сутринта...
... привъзрваме се, правим си планове и понякога те се рушат като кула от карти, на която трябва да дръпнеш само една и всичко рухва.
Когато хората си тръгват не осъзнават какво оставят след себе си - дупка, празнина, липса, празнота.
Когато хората си тръгват забравят какво е било. Забравят за хубавото, за моментите, смеха, общите планове и мечтите.
Когато хората си тръгват не осъзнават, че са станали част от теб и част от теб взимат със себе си. Не оставят нищо, освен празни спомени, които вече нямат стойност.
Когато хората си тръгват... нямат жал. Събират всичко, затварят вратата след себе си и те оставят.
Към всички хора, които вече си тръгнаха - винаги ще сте част от мен и спомените ни ще бъдат пазени като съкровище. За всички, които все още са тук - не бързайте, има причина животът да ни е срещнал...
