Контактът с други човешки същества е полезен не само от психологическа гледна точка. Той помага и на еволюцията. Групата от хора по-лесно е намирала подслон и храна, отколкото отделен човек. Инстинктът да търсим комфорт в присъствието на други от групата също е дълбоко вкоренен.
Когато сме лишени от контакт често ставаме самотни, разстроени и нещастни.
Екип на Технологичния институт (Масачузет) идентифицира дорзалното ядро в мозъчния ствол като отговорна за чувството на самота. То има клетъчни вериги, които са отговорни за желанието за социализация след период на изолация.
Доколкото разбираме, това е първият път в който някой свежда чувството на самота до клетъчен процес — заяви Кей Тай (съ-автор на изследването) — Сега имаме отправна точка за истински проучвания по темата.
До момента са изследвани само мишки, като е установено, че животните, оставени да пребивават в група, имат неактивни определени неврони в дорзалното ядро. По време на изолация тези неврони стават чувствителни на социален контакт и когато отделената мишка бъде пусната отново при останалите нервната активност се повишава. Освен това, някога отделените са далеч по-социално настроени от тези, които никога не са били изолирани.
Изследователите също са открили, че при животните с по-висок ранг с социалната йерархия процесите се открояват повече. Това предполага, че те са по-податливи на самота.
Когато си доминираща мишка вероятно обичаш социалната среда. Ако си от подчинените мишки, които биват тормозени постоянно, вероятно не ти е толкова забавно.
Това е едно от първите изучавания на мозъчните реакции при изолация. По-нататъшната работа на учените ще е насочена към установяването дали невроните просто отчитат самотата или я предизвикват, както и как разликата в невроните означава различно ниво на социалност.
Много изследвания на човешката психология разглеждат нуждата от социална връзка, особено при самотните хора. Нашето разбиране за механизмите в мозъка при това състояние е много малко — заявява Гилиан Матюс (ръководител на екипа).
