Разберете какво никога не бива да казвате на човек, който се оплаква от живота си. Това източва и изсмуква енергията както от вас, така и от него...
Когато някой започне разговор със съжаление, той просто има нужда да сподели тъгата си с някого, да чуе важен съвет, да потърси утеха. Човешко е да слушаш, разбираш и помагаш, но какво да кажем за хората, които постоянно хленчат и се оплакват, но не правят нищо?
Защо се влюбвате в емоционално недостъпни мъже (+ съвети как да спрете)
Има хора, които ни предават тежка енергия, обременяват ни със същите оплаквания, но не искат да слушат какво имаме да кажем. Такива хора често „изсмукват“ енергия и е важно да си поставите граници и открито да им кажете какво мислите.
Още: Загубено доверие? 5 начина да превърнете най-голямата си криза в ново начало
Разберете кои две изречения никога не трябва да казвате, когато някой ви се оплаче:
1. „Да, страшно е, прав си. В живота ти се случват наистина лоши неща.“
Това изглежда като напълно нормална и емпатична подкрепа. Страдащият човек не е омаловажен, а е утвърден в чувството си. Именно тук обаче възниква проблемът: подобен вид формулировка не само не осигурява утеха, но може и да „затвърди“ чувството за безнадеждност. Вместо да помогне на човек да се издигне емоционално, тя допълнително го води в състояние на безпомощност. Когато кажете на някого, че е „в наистина лошо състояние“, вие не укрепвате вътрешната му сила, а потвърждавате тежестта на преживяването му по начин, който може да го задържи в това състояние.
6-те етапа на брака: Защо повечето двойки се отказват на третия
Това е особено изразено при хора, които често се оплакват и за които оплакването се превръща в модел на поведение. В такива случаи съгласяването с най-мрачната им интерпретация може допълнително да задълбочи емоционалната им стагнация.
Още: Вселената не го е изпратила случайно: 3 скрити причини, поради които ТОЙ е в живота ви
1. „На твое място изобщо не бих могъл да се справя.“
Въпреки че това изречение често звучи като признание за чуждата сила и сериозността на ситуацията, то има и друга страна. По този начин човек несъзнателно преувеличава сериозността на ситуацията, допълнително драматизира преживяването и най-важното - психически влиза в чужда роля и сценарий. Психологически това може да доведе до прекомерна емоционална идентификация с чуждата болка, което не е от полза нито за страдащия, нито за слушателя. Също така, с това изречение сякаш казвате - „Аз съм добре, но ти наистина страдаш, не бих искал да съм като теб“.
