Защо боли тялото?
Не е от солта.
Не е от брашното.
Не е от захарта.
Не е от храната.
Не е от глутенът.
А от твоите емоции.
От твоите решения.
Боли, защото още не си се научил да се забавляваш, защото трупаш стара омраза и гняв.
Боли, защото отказваш да развиеш жизнеността и еластичността на тялото си, защото го наказваш със зависимости и емоционална незрялост.
Тялото боли, защото отхвърлш настоящето и позволяваш на спомените да те определят.
Боли те, защото не затваряш кръговете на живота и се обличаш като жертва в драмата, която си създала.
Боли те, защото обичаш раната, която не искаш да излекуваш.
Тялото боли, защото си се поддал на апатията и си се оставил да бъдеш победен.
Боли те, защото имаш съмнения, че заслужаваш живот без травми и крила за полет.
Боли те, защото си предал гласа си на семейния клан.
Тялото боли, защото не живееш в мир.
Тялото боли, защото нямаш смелостта да се цениш повече.
Боли, защото млъкваш, когато трябва да крещиш.
Защото обвиняваш любовта за манията си да господстваш. Защото изискваш уважение, което не смееш да генерираш.
Тялото боли, защото бъркаш връзката с пръстен, в който можеш да изпуснеш парата.
Боли те, защото нямаш смелостта да се свържеш със своята божественост.
Защото те е страх от свободата.
Тялото боли, защото не си позволяваш да си спомниш, че си роден да растеш и да въплътиш любовта, която вече си.
Тялото боли, защото не инвестираш в тишината или не се примиряваш със самотата и тъмнината си.
Направи така, че любовта, която вече имаш, да си заслужава.
Автор: Флора Азеведо
