Всяка скала е жена
Затичало се момиче
Вкаменило се с протегнати ръце
На половината път към любимия
Застива, изрисувана с отпечатъците на докосванията
Запазила всички форми във себе си, скрили послания
Остава и чака, горда и студена, подсказва, за да бъде открита
Когато си спомни целувките приютява птиче гнездо
И се раждат песните
Наранена от стъпките на влюбените подлъгва лодки и ги разбива
Понякога позволява на дъжда да покълне цвете и се разнежва
До следващата буря, която ще я жули с мълнии и ще я остави гола на студа
Понякога слънцето я стопля и в пукнатините се запазва дъжд, но не задълго
Рони камъни, но не сълзи, защото те не оставят следи
Позволява на морето да я погали и постепенно се оставя да я руши
В пещерите си крие дъха на признанията и дава подслон на загубените
Но знае, че няма да останат задълго
Изпраща ги с вятъра, който да разпръсне прашинки любов
Да му изпрати въздишките ѝ
Забравя какво е била, оставя се на времето, то да реши
Кога ще се срине, кога ще потъне, кога ще я погълне в забравата….
Автор: Mila Sum
