Днес се навършват 210 години от рождението на писателката и поетеса Шарлот Бронте - една от най-значимите фигури в английската и световната литература, която ще остане в историята с непреходния си роман "Джейн Еър" и на която принадлежат думите "Ще пиша, защото не мога да се спра".
Родена да е писател
Родена на 21 април 1816 г. в Торнтън, графство Йоркшир, Бронте израства в семейството на ирландския свещеник Патрик Бронте. Малко след раждането ѝ семейството се установява в селцето Хауърт - място, което по-късно ще се превърне в символ на творческото наследство на сестрите Бронте.
Интересен факт е, че Шарлот Бронте е родена на една и съща дата с покойната кралица Елизабет Втора, от чието рождение днес се навършват 100 години. Преди десетилетие, докато подготвя честванията на 200-годишнината от рождението на Бронте, кураторката Челси Шевалие, цитирана от в. "Гардиън", казва: "Ние може и да се възхищаваме се на колоса Шекспир и да уважаваме кралицата за нейните дълголетие и стабилност, но подозирам, че повечето от нас са по-склонни да се идентифицират със сдържаната и дискретно амбициозна Шарлот Бронте".
Шарлот е третото от шест деца - пет момичета и едно момче. Ранната смърт на майка й и на двете ѝ по-големи сестри, ще окаже дълбоко влияние върху нейния живот и творчество.
Заедно с по-малките си сестри Емили и Ан, и с брат си Брануел, тя създава още в детството си въображаеми светове, в които развива сюжетни линии, наподобяващи бъдещите им литературни произведения. Тези ранни опити се смятат за ключови за формирането на стила на Шарлот Бронте.
Шарлот и сестрите й Емили Бронте ("Брулени хълмове") и Ан Бронте ("Агнес Грей") са били почитателки на Байрон и творчеството им е повлияно от неговите романтични произведения.
Преди да постигне литературен успех, Бронте работи като учителка и гувернантка - професии, които й дават непосредствен поглед върху социалните различия в английското общество. Тя прекарва известно време и в Брюксел, където учи и преподава в пансион - опит, вдъхновил по-късно романа ѝ "Вийет".
През 1846 г. сестрите Бронте издават съвместна стихосбирка под мъжки псевдоними. Успехът за Шарлот обаче идва година по-късно, когато публикува романа си "Джейн Еър", който бързо се превръща в литературна сензация. Творбата е новаторска със своята перспектива от първо лице, психологическата си дълбочина и образа на независима жена, която отстоява своето достойнство и морални принципи.
Книгата, променила живота ѝ
Има книги, които завинаги намират своето място сред класиките на световната литература - не защото са били отличени от литературните критици или са били удостоени с престижни награди. Минават години, десетилетия и дори векове, но те не губят своята актуалност и чар. Именно в това се състои тяхната магия. Една от тези книги е "Джейн Еър" на Шарлот Бронте, отбелязва сайтът textologia.
Романът е публикуван за първи път през 1847 г., като името на писателката е скрито под псевдонима Кърър Бел. На заглавната страница на първото издание пише: "Джейн Еър. Автобиография". Подзаглавието се оказва умен маркетингов ход и допринася за още по-големия търговски успех на книгата. Мнозина решават, че това е разказ за действителни събития.
Романът на "Джейн Еър" е публикуван десет години след началото на властването на кралица Виктория, което се характеризира с краен консерватизъм и строг морал. Отзивите за книгата са диаметрално противоположни. Героинята на Бронте, въпреки скромността и добродетелността си, неведнъж е подлагана на нападки от сурови критици, които обвиняват романа във вулгарност и липса на морал. Защото как би могла почтена девойка да си помисли да предпочете истинската любов, при това към женен мъж, пред скромното съществуване на праведница?
Сред почитателите на романа се оказва прочутият писател Уилям Такъри. Той не крие, че е чел "Джейн Еър" с възторг, удивление и радост. Писателят дори нарича Шарлот Бронте "малка, сурова Жана д'Арк, която се "изправя срещу нас, за да ни упрекне за лекотата на нравите".
Такъри казва още, че е "загубил (или спечелил в зависимост от гледната точка) цял ден", четейки романа. Самата кралица Виктория нарича "Джейн Еър" "този изключително интересен роман", пише Си Би Ес.
Книгата предизвиква същински "бум" сред лондонското общество, успява да покори Англия, а след това и целия свят. "Джейн Еър" се превръща във визитна картичка на Шарлот Бронте. Книгата е новаторска, несъвместима с установените норми и засяга неразисквани по онова време теми като сложната женска съдба, въпросите за неравенството в обществото, възпитанието и образованието на жените.
"Джейн Еър" грабва читателите с образа на своята главна героиня - горда, независима, самостоятелна млада жена. За първи път с подобна сила и страст една жена заявява правото си да бъде личност.
Шарлот Бронте написва романа в рамките на само няколко месеца. Любопитен факт е, че сестрите ѝ възразяват срещу семплия характер на Джейн Еър, твърдейки, че публиката няма да приеме непривлекателна героиня. Шарлот обаче категорично отказа да направи Джейн красива.
Със своя роман писателката се опитва да покаже, че безправното положение на жената е позорно клеймо на обществения строй от онова време. Бронте се стреми да предаде на читателя своето непоколебимо убеждение - стойностните дами са длъжни да отстояват правата си, да защитават действията си, стремежите си и, разбира се, чувствата си.
Има книги, към които човек иска да се връща отново и отново. Сред тях безспорно е романът "Джейн Еър" - "визитната картичка" на Шарлот Бронте, който намира място в челната десетка на 200-те най-добри книги на Би Би Си.
Освен на "Джейн Еър" и "Вийет", Шарлот Бронте е автор на романите "Шърли" и по-малко известния "Учителят", който е публикуван след смъртта ѝ. В тях тя разглежда теми като индустриализацията, социалното напрежение и ограничените възможности пред жените в обществото през 19-и век.
Сред любопитните факти за Шарлот Бронте е, че тя е с нисък ръст - около 145 см, но притежава силен характер и независим дух. Писателката е запален читател и познавач на френската литература, владее добре френски език и черпи вдъхновение от европейската култура. Известно е също, че първоначално издателите отхвърлят някои от ръкописите ѝ, включително "Учителят".
По-късно животът ѝ отново е белязан от тежки лични загуби - в рамките на кратък период от време умират брат й и двете й сестри Емили и Ан. Въпреки това Шарлот Бронте продължава да пише, намирайки утеха в творчеството си. През 1854 г. тя се омъжва за свещеника Артър Никълс, но умира по-малко от година по-късно - на 31 март 1855 г., едва 38-годишна.
Повече от две столетия след рождението ѝ Шарлот Бронте продължава да бъде възприемана като едно от "националните богатства" на Великобритания. Нейните произведения се отличават с универсални теми - любов, морал, социална справедливост и стремеж към лична свобода, които остават актуални и днес.
Творчеството на Бронте оказва съществено влияние върху развитието на романа и вдъхновява поколения писатели, литературоведи и читатели по целия свят.
С публикуването на "Джейн Еър", Шарлот Бронте е считана за първата авторка, написала роман от гледната точка на дете. Чарлз Дикенс твърди, че никога не е чел романа, но е заинтригуван от начина, по който той използва млад разказвач. Това го вдъхновява да напише "Дейвид Копърфийлд".
Емблематичният роман "Джейн Еър" има многобройни екранизации, сред които филмът от 1943 г. с Орсън Уелс и Джоан Фонтейн и номинираната за "Оскар" за костюми версия от 2011 г. с Миа Вашиковска и Майкъл Фасбендър.
Малко преди смъртта си Шарлот Бронте започва романа "Ема", който според критиците е могъл да стане сензация като "Джейн Еър", но успява да напише само две глави. През 2003 г. ирландската писателка и журналистка Клер Бойлан издава продължение на незавършения роман със заглавието "Ема Браун".
Шарлот Бронте е смятана за една от най-талантливите и значими представителки на английския романтизъм и реализъм. Тя до голяма степен владее способността да се вживява в индивидуалността и субективното настроение на другите. Писателката притежава и умението с поразителна яркост и истинност да изобразява всичко, което ѝ се налага да вижда и чувства, казват критиците.
Източник: БТА
