Биляна Лавчева: Адвокатката, която защитава жертвите на домашен тормоз


Биляна Лавчева: Адвокатката, която защитава жертвите на домашен тормоз
Снимка: личен архив

Утре, 25 ноември, се отбелязва международният ден срещу насилието над жени и ще има серия от протести с цел привличането на вниманието на институциите и обществеността по отношение на задълбочаващия се проблем с насилието. Протестните действия, които ще минат под надслов "Нито една повече", ще има в четири български града – София (18.30 часа пред Съдебна палата), Варна (18.30 часа пред Апелативен съд), Велико Търново (18.30 часа пред Съдебна палата) и Стара Загора (16 часа пред Съдебна палата).

Проблемът с насилието над жени е наболял от много време, но през последните 2 години прекрачва всякакви граници и черни рекорди. Поредното доказателство за това бе трагичната развръзка с изчезването на младата майка Евгения Владимирова. По тази тежка, наболяла и крайно неудобна тема днес разговаряме с Биляна Лавчева, основателка на фондация „Аме”.

Здравей, Биляна! Ти си основателка на фондация “Аме”. Разкажи ни повече за дейността ви.

От учредяването на Фондация „Аме“ до настоящия момент работим с хора, пострадали при домашно насилие, преживели травма, страдания и депресия, както и с техните семейства и близки. Eкипът ни застава и е заставал зад много други социални каузи. Винаги се включваме в инициативи, които са свързани с превенция на насилието, подпомагане на жени жертви на насилие, както и насърчаване на жени от уязвими групи, да открият себе си и да започнат самостоятелен живот. През последните няколко години осъществихме няколко проекта, насочени към хората от уязвимите групи, като последният такъв беше свързан с психичното здраве и емоционалното състояние на обществото, в следствие на появата на Covid-19, включително и към тези, които са били жертви на насилие. Към момента сме част от Акселератора за „Информираност, ангажираност и успех“ на фондация „Bcause - в помощ на благотворителността”, на които благодарим безкрайно за доверието и незаменимата подкрепа и помощ. Към момента имаме активна дарителска кампания, с която целим събирането на средства за арт терапевтични сесии на жени жертви на насилие. Надяваме се повечe хора да ни подкрепят, защото каузата си струва и нaистина може да спаси живот, преди да се е случило немислимото.

Случаят с Евгения Владимирова разтърси българското общество, може би защото голяма част от хората винаги са си мислили, че “на тях това не може да им се случи”. Домашният тормоз подбира ли своите жертви спрямо пол, раса, възраст и социално положение?

Случаят с Евгения Владимирова е меко казано зловещ. Дори не искаме да си представим как ли се е мъчила и какъв ужас е изпитала в последните си мигове. Смъртта на това невинно момиче и майка ни разтърси, защото беше извършена по особено жесток начин. Обществото ни е чувствително за един определен период, когато чете подробности за жертвата, слага нейни снимки във профилите си във социалните мрежи, коментира и съжалява. И после всички забравяме. До следващата убита жена. Защото е по-лесно, защото не е наш проблем и защото не се случва на нас, на нашата сестра, майка или приятелка. Тези дни, четейки един от стотиците постове за Евгения Владимирова, ми стана много мъчно и изпитах неприятното усещане, как хората използват смъртта на едно невинно момиче за медийно внимание.

Нека обърнем погледа си към така дълго обещаваните законови промени, които могат реално да помогнат. Нека потърсим отговорност на онези, които имат законодателната инициатива. Да оставим Евгения да почива в мир. Надявам се да бъдем по-активни, като общество по отношение на домашното насилие не само във Фейсбук. Домашният тормоз или както всички ние го наричаме домашно насилие не подбира своите жертви по раса, възраст и социално положение.

Статистиките обаче сочат, че 99% от жертвите на домашно насилие са жени. Има и много деца, за съжаление, което е много плашещо и не говори добре за нас като общество. Тъжно е, че толкова много жени завинаги потънаха в бездната на домашното насилие и бяха убити. Тъжно е, защото това е насилствено отнет живот и след тях остават родители, деца и близки. Няма хубав начин по който да изразя мнението си за домашното насилие и по който да говорим за него. Но, трябва да говорим и да сме чувствителни по темата като общество, защото виждаме резултата от търпимостта и мълчанието ни по темата.

Какво те подтикна да се фокусираш върху този проблем? Като адвокат срещала ли си много случаи в практиката си?

Всеки адвокат, който се занимава с дела по Закона за защита от домашно насилие, вижда най-черните нюанси на човешката душа. Виждаме неща, които искаме да забравим. През годините пред мен се запечатаха много лица и съдби, много имена и тъжни истории. За съжаление по-голямата част от моята практика, като адвокат включва дела по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. Мисля, че това, което ме накара да се вгледам в проблема, да започна да се интересувам и да искам да помагам и извън съдебната зала, бяха именно моите клиентки като адвокат. При срещата с всяка жена, която идваше при мен и беше пострадала от домашно насилие, нещо заставаше в гърлото ми. Чувала съм много тежки истории, такива, които никой не иска да слуша. Видяла съм неща, които за мен като жена са напълно недопустими. И в един даден момент, исках да направя нещо повече за тези жени, да им помогна и по друг начин. Така се роди идеята за фондацията, като целта ни и досега е да помагаме на жени жертви на насилие. Без никакви очаквания и нагласи, предвид факта колко големи фондации съществуваха към този момент. Въпреки ограниченият финансов ресурс, а понякога и човешки се опитваме да сме съпричастни към различни социални каузи, като фокусът на работата ни винаги остава над жените, които са били обект на насилие.

Винаги си представяме насилниците “по образец”, но уви, все по-често виждаме, че част от тях са нормално изглеждащи хора. Имат ли нещо общо помежду си?

При насилника винаги съществува изкривено виждане за нормалното поведение, за нормите в обществото, като цялост. Много от насилниците не смятат, че са извършили нещо нередно и често обвиняват жертвата за действията си спрямо нея.

Много от тях имат съвсем различен образ в обществото, изключително вежливи са, имат добро социално положение и са много учтиви в отношенията си с другите хора. Но когато се приберат у дома нещата се променят. Тогава те променят образа си и агресират към жената до тях. Имаме и друг образ на насилника - този, който не е съгласен с поставените норми в обществото, който има и други прояви, освен тези към жената до себе си. Смятам, че общото между насилниците също е, че те никога не чувстват вина или разкаяние за стореното от тях. Ако искат да върнат жената до себе си и да продължат, да я малтретират било психически или физически дават лъжливи обещания, че това никога няма да се повтори. И ако тогава жената до тях им повярва и остане с тях, нещата ескалират в още по-страшни мащаби. Видяхме колко много жени загубиха живота си. Много от тях не се страхуват, че извършеното от тях насилие ще има последствие. Това също е голям проблем, защото когато извършителите на насилие не се притесняват от строгостта на закона и санкциите, които ще последват виждаме какъв е печалният резултат, ако мога да го нарека това.

Пандемията оказа ли пряко влияние върху случаите на домашен тормоз?

Пандемията оказа пагубно влияние върху случаите на домашно насилие, особено при първия локдаун. Съдя по съобщенията и обажданията, които получавахме във фондацията и търсенето на помощ от различни населени места в страната. Много от хората останаха без работа и затворени у дома с насилника си седмици наред. Това в случая беше като един катализатор на насилие, особено в семействата, в които е имало проблеми или насилие преди това. Но не мога да кажа, че към момента нещата са по-добре по отношения на домашното насилие. Появата на вируса „Covid-19” увеличи случаите, но и към момента много жени са в паяжината на насилието и търсят изход. Всички виждаме статистиката на убитите жени и в последната година, което трябва да ни накара да се замислим. Докато не се предприемат адекватни законодателни промени ситуацията няма да става по-добра. Искрено се надявам, че ще имаме сериозни стъпки в тази посока, за да не губим повече човешки животи.

Много жени се страхуват и срамуват да признаят за подобен проблем. Какъв е твоят съвет към тях?

За съжаление, освен страх и срама много момичета не предприемат стъпките да си тръгнат от насилника си, защото няма къде да отидат или нямат средства, за да издържат себе си и детето си. Насилието в семейството е нещо ужасно и никоя жена не предприема стъпката да създаде семейство с мисълта, че човекът до нея ще е я малтретира. Това са жени с много тежък живот и ежедневие и за тях е много важно, да намерят сили да споделят, да намерят подкрепа и да се осмелят да си тръгнат. Много от тях живеят години наред с надеждата, че нещата могат да се оправят и човекът до тях ще се промени. Това никога не се случва. Но когато решат да си тръгнат е изключително важно, никога повече да не поглеждат назад. Моят съвет към всички тях е да не остават в такава връзка, която може да им коства дори и животът. Да си тръгнат, колкото и трудно да им изглежда и колкото и безнадеждна да е ситуацията. Те трябва да знаят че има хора, които биха им подали ръка и биха им помогнали. Има и живот след насилието и той може да бъде много хубав. Познавам удивителни жени, които са били в отровни връзки, но в момента са успешни, уверени и са оставили този мрачен период зад гърба си. Никой не казва, че е лесно, но всяка една жена заслужава да бъде щастлива и да води хубав начин на живот.

Ако познаваме човек, който е жертва, как можем да помогнем? Накъде да го насочим?

Ако познаваме човек, който е жертва на насилие на първо място, ако има опасност за живота й и този на детето, трябва да съдействаме те да отидат на безопасно място. Тук само ще отбележа, че кризисните центрове за жени жертви на насилие в България са крайно недостатъчни. Ако жертвата има физически наранявания, трябва да й помогнем да стигне до лечебно заведение и както ние винаги съветваме, да извади за себе си съдебномедицинско удостоверение, което после ще послужи като доказателство при един бъдещ процес по реда на ЗЗДН .Изключително важно е да подкрепим човека, който е жертва на насилие, да го изслушаме, да не съдим и да подходим с разбиране. Много лесно заклеймяваме тези жени, които са имали нещастието да срещнат насилник, че „сами са си виновни“. Никоя от нас не е застрахована, че това няма да й се случи. Важно е в тези моменти семейството да застане до детето си и да осъзнае, че то се намира в опасен капан., тяхното рамо, и помощ са безценни. Изключително важни в тези моменти са и юридическата подкрепа, както и работата с психолог. Не на последно място винаги, когато сме станали свидетел на насилие или знаем, че наш близък е станал, трябва да подаваме сигнали на спешният телефон 112. Не бива да подценяваме това, защото така се оставят следи за извършеното насилие. Бъдете смели момичета, колкото и трудно да звучи, защото животът е даден, за да се живее а не да бъде отнет преждевременно.

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още по темата


Още от В света на


Реклама
Реклама

За жената красотата е по-важна от ума, защото на мъжа му е по-лесно да гледа, отколкото да мисли.

Марлене Дитрих

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама