Даниела и Татяна - две морски сестри с първа изложба


Даниела и Татяна - две морски сестри с първа изложба
Снимка: Личен архив

Даниела Тодорова и Татяна Атанасова дебютират в обща изложба, а техен домакин е пространството за култура "Арт Сол" в Созопол, поставило си за цел да обогати културния живот на морския град. Към края на лятото, с усмивка на уста, двете художнички разказват за себе си, приятелството, любовта към морето и рисуването.

Наричате себе си "морски сестри", сестри на морето ли сте или имате роднинска връзка?

Даниела: С Таня се познаваме от деца - и двете сме израснали край морето в Созопол, но приятелството ни започна в по-късен етап, затова пък с всичка сила. Дотогава ни беше разделяло разстоянието - изглежда, за да се срещнем в онзи момент, който е бил подходящ. Наричаме себе си и Морски сестри, което вплита в себе си и обичта към морето, освен тази помежду ни.

Татяна: Да, морски сестри сме си. Във вените ни тече една и съща обич една към друга, към Морето, към рисуването. На вълни, естествено.

Дом, Татяна Атанасова

По какъв начин открихте себе си, а и една друга, през рисуването?

Д: Аз винаги съм имала интерес към изкуството. Растейки в Созопол, приютявал във времето толкова много култура, от малка сякаш съм развила една по-голяма чувствителност. Помня художниците, рисуващи из градчето, музикантите, свирещи по градинките, баровете с хубава музика, празниците на изкуствата “Аполония”, които ни срещат с много и различни творци. Всичко това е оставило в мен следа.

По-късно, с целия този “багаж” заминах за Франция, където тамошната култура пък забърка в мен един нов коктейл от емоции и носталгия по морето. Всъщност аз прорисувах там.

След завръщането ми в България и в Созопол, първото нещо което направих беше да се свържа с Таня, с която знаех, че ни свързва и рисуването. Исках да ме научи да рисувам по- добре, да ми покаже, как по-умело да използвам акварел и акрилни бои. Тя ми се засмя и каза, че нямам нужда тя да ме учи (с нейната прословута скромност). Така запретнах ръкави и започнах да експериментирам сама. Пращах й разни неща за мнение. И много се смяхме, както винаги.

Мореплаватели, Даниела Тодорова

Т: Не помня време, в което не съм рисувала. Рисуването винаги е било част от живота ми - макар понякога да е било поизоставено, друг път пък се е превръщало в моя основна движеща сила. Много си приличаме с Дани - много море и морски истории има в рисунките ни и няма как да е иначе. Черпим вдъхновение от един извор.

Какво би се получило, ако решите да се рисувате една друга?

Т: Ако трябва да опиша Дани, с думи, или с четка - все едно - най- ярките ѝ черти биха били остроумието и тънкият ѝ сарказъм. Колко сме се смели по тъмните созополски улици на прибиране от някой бар. И сега е така, но по- често онлайн - смеем се много заедно!

Даниела Тодорова

Д: За да нарисувам Таня, ще ми трябват пъстри и топли цветове. Бих нарисувала слънчоглед - ярък и голям, защото тя е именно това - събира в себе си слънцето и се усмихва на света.

Таня Атанасова, фотограф: Коста Атанасов

Преди няколко дни се откри общата ви изложба - как се роди идеята за нея?

Д: Идеята за тази изложба беше плод на две щастливи и едновременни случайности. От една страна това беше предложението на Зоя Калафатева да направя изложба в новооткритата й галерия “Арт Сол” в Созопол, а от друга - бленувана и дългоочаквана от мен среща с Елисавета Станчева, изкуствовед и изключителен професионалист, която точно тогава се свърза с мен във връзка с моите работи.

Таня: Да, всичко наистина се случи много бързо, но дори с тези темпове стана ясно, че край нас има толкова много обич, идваща от хора, които ни подкрепят, харесват нашите творения и искрено ни пожелават успех. Благодарна съм за тази възможност и на случайността!

Плакат към изложбата “Три посоки - море”, Елисавета Станчева

С какво избрахте да се представите пред публиката в последните дни на лятото?

Д: Вярвам, че краят на летния сезон е добър момент и представлява чудесна възможност да направим нещо красиво за жителите и гостите на Созопол. Това се оказа една доста амбициозна инициатива, защото имахме много малко време за подготовка, но запретнахме ръкави и с много труд и желание заедно успяхме да се справим.

Избрахме в изложбата да покажем това, което ни свързва с морето, което то ни дава. Целта ни бе да усмихнем хората, да ги накараме да се замислят, но и дадем знак, че изкуството в нашето градче живее - че има и ще има местни творци, които да пазят тази светлинка, която държи в себе си заряда да пробужда емоции, вълнува и храни душите на хората.

Аз представям пред публика за първи път мои творби в оригинал. Преди това бях споделяла част от тях в социалните мрежи, но всеки знае, че снимка на картина и картина на живо са две съвсем различни неща.

Синьо лято, Татяна Атанасова

Т: Аз участвам с принтове със сюжети на мои акварели - един популярен и достъпен начин човек да притежава картина от автор, когото иска да подкрепи.

Какъв беше отзвукът от изложбата?

Д: Получихме огромна подкрепа от местната общност, към които беше и адресирана изложбата - успяхме да развълнуваме хората, да просълзим някои от тях дори, което означава, че работата и целта, която си бяхме поставили, беше изпълнена. В такива моменти човекът-творец се докосва до истинското щастие!

В изложбата участва и още една художничка - тя ли е третата посока на/към морето?

Д: Да, това е Десислава Димитрова - с нея отново ни събра Созопол, макар че тя живее в Бургас. Търсехме още някого, който да обогати и допълни изложбата. Към нейната работа ни насочи Мария Арнаудова - момиче, което също е израснало в нашия град и която прие поканата ни да открие изложбата, с която задача се справи блестящо.

Още когато видях чудатите приказни риби на Деси, нямах никакво колебание, че нейните скулптури и колажи са перфектното последно парче от пъзела на нашата изложба!

Деси обръща внимание на значими проблеми, каквито са свръх консумацията и замърсяването на световния океан - тя всъщност създава изкуство, използвайки отпадъчни материали и предмети, намерени на морския бряг. Морето е магия, но за да я запазим трябва да мислим и за опазването му.

Оcean man, Десислава Димитрова

Към морския бряг летем се стичат артистични натури от цял свят, но какво се случва през другото време - къде зимуват раците в Созопол и какво планирате вие за по-нататък?

Д: Раците през зимата си зимуват вкъщи. Созопол през този сезон е сякаш безлюден, пуст и безкрайно спокоен. Любимо за мен време. Морето е сякаш само за нас, тогава мога най-добре да си чуя мислите и да творя. Рисуването е и донякъде самотно занимание - оставаш със себе си, с белия лист и имаш необходимост от спокойствие и концентрация. А какво по-хубаво за това от зимен Созопол!

Т: Зимата е най- хубавото време за творене. Тогава, наред с обичайните задачки крадем мигове за рисуване, които носят особено удоволствие. Така правим някои раци. Пък и след такава вдъхновяваща изложба, подкрепена от толкова много хора, започваме подготовка за следващата! Ще видим по-натам, накъде ще ни отведе морският вятър…

Френски рак, Даниела Тодорова

Изложбата "Три посоки - море" продължава до 24 септември 2002 г., а повече за събитието и авторите можете да прочетете тук: facebook.com/events/2900994483537370.

Фотограф на изложбата и на заглавната снимка в интервюто: Тодор Радионов - photo-forum.net/bg/photographer/coldy

Страници на художничките в социалните мрежи:

Даниела Тодорова:

facebook.com/Dani_artfolio-103920332457029

instagram.com/_danielatodorova_art_/

Татяна Атанасова:

facebook.com/profile.php?id=100066926980490

Десислава Димитрова:

instagram.com/djesarts/

 

Автор на интервюто: Елисавета Станчева

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама
Реклама

Когато ти се даде възможност да бъдеш прав или добър, избери да бъдеш добър.

"Чудо"

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама