Луиза Григорова: Най-хубавите си роли съм направила, когато съм била нещастна


Луиза Григорова: Най-хубавите си роли съм направила, когато съм била нещастна
Снимка: Личен архив

Половината ѝ живот мина пред очите ни – на подиума, на сцената, на екрана. Запомнихме я добре още с първата ѝ роля – на Алекс от „Стъклен дом“, тогава на крехките 17. А тепърва, както става ясно, ще виждаме все повече от нея – но не толкова от прелестната ѝ визия, колкото от проектите, които ще развива „зад кадър“. Луиза – красива, обаятелна и талантлива – е и чудесен събеседник, с много хубав смях, като за предпоследното може и сами да прецените по-долу. Където сред темите за работа, не пропуснахме да обсъдим нейните тийнейджърски лудости и грубости, кое пернишко ѝ е чуждо, целуването на плакати, 66-ия ѝ рожден ден, кръгличката Опра, що е то габъзин, и още:

За един актьор е важна външната обратна връзка. Чии мнения, похвали, като изключим тези от съпруга ти (режисьорът Мартин Макариев), са ти най-важни?

Ние сме сериозна група приятели, които се занимаваме основно с това (б.а. - актьорско майсторство) и аз, от една страна, винаги много обичам да чуя мнението на моите приятелки Весела Бабинова и Дария Симеонова, както и на Влади Зомбори, който има страхотен поглед над работата. Толкова сме си близки, че успяваме критично да подходим към работата на другия, с градивна критика, разбира се. Не просто да си кажем „ооо, много беше хубаво“ и всичко да приключи там. А напротив – да си дадем правилната оценка, така че другият да може да постигне повече. Защото според мен това е смисълът на такъв тип приятелство. Така че тяхната оценка ми е много важна. И от друга страна, обичам да чуя оценката и на група мои много близки приятелки, които са лекарки. Те не са в бранша, гледат като обикновен, но интелигентен зрител и тяхното мнение е различно от това, което чувам например от Весела и Владо, затова също много ме занимава.

Дай пример за откровена, градивна, но и остра критика от тях, която те е жегвала?

За последното ни представление „Отблизо“ имаше един коментар от Весела и Владо, който беше  много правилен – че още не сме влезли докрай навътре в ситуацията. В представлението се занимаваме с абсолютната дисекция на любовта и чувствата и в този смисъл няма как да има „лесно изказани думи“ (цитат от пиесата „Отблизо“), трябва да е нещо много повече, отвъд. Жегна ме, че не сме достатъчно „вътре“, но в крайна сметка аз много добре знаех, че е така тогава, на премиерата. Премиерните представления винаги са примесени с голяма доза притеснение и започват да растат и да се развиват с всяко следващо, както се случва вече и с  „Отблизо“. Обикновено си казваме, че един спектакъл узрява и е готов след 10-ото му изиграване, но аз съм щастлива, че ние го постигнахме още на 4-ото, което беше през август и тепърва ще става все по-хубаво и хубаво!

Публиката как възприе първите три пъти „Отблизо“?

Публиката беше доволна. Аз затова казвам, че тяхното мнение (б.а. - на Весела Бабинова и Владимир Зомбори) ми е много важно, защото те гледат по различен начин. Познавайки ни като актьори, са усетили, че може да се потъне много повече, че можем да стигнем много по-далече. Да влезеш до такава степен навътре в ситуацията, че да не си актьор, а да преживееш наистина това, което ти се случва на сцената. А тези катарзиси в актьорската работа не са лесни за постигане.

Ако можеш да поискаш съвет от голямо име в професията, към кого би се обърнала?

В България аз горе-долу имам достъп до всички по-големи актьори. Винаги ми е много полезно всичко, което казва Владо Пенев, защото той просто е много добър в това, което прави. Взимам съвети и от Светлана Янчева, Мария Каварджикова, Захари Бахаров, Юлиан Вергов и много други успели артисти в България, на които чистосърдечно се възхищавам. А извън България има световни, не просто звезди, а направо богове, които са постигнали такива висоти, че просто бих слушала, дори и да не отнася до мен. Ще те изненадам сигурно, но напоследък много ме вдъхновява работата на Рийз Уидърспуун. Тя създаде читателски клуб, в който четат нови книги, нови истории от целия свят и ги превръщат във филми. Тя се занимава много и с това да създава филми, не само да участва в тях. И тъй като аз имам интереса да вървя в такава посока – нейната работа много ме вдъхновява! И ако имам нужда от съвет от някого в този момент, това със сигурност е тя.

Коя е най-тъжната или най-тежката роля, в която си „потънала“, и как се събираш след това?

Две са. Може би е по-актуално да говоря за героинята ми в „Игра на доверие“, където тя е жертва на домашно насилие: и психическо, и физическо, и всякакво. Тогава наистина ми беше много трудно, защото си позволявах да стигам далеч. Позволявах си да го приема за истина и да няма момент, в който да играя или да преживявам нещо друго. Владо Зомбори, с когото си партнирах, буквално ме плашеше с очите си. Той също много сериозно беше влязъл в ролята на насилник. Тогава аз бях родила наскоро и хормоните много ми се бъркаха, все още кърмех и имах чувството, че ако някой само ме пипне, ще се разплача. Трудно се преживяваше това нещо. Актьорите сме малко мазохисти. Аз това нещо го използвах, цялата тази трудност – защото така ми беше по-добре да играя, в трудното. Най-хубавите си роли съм направила, когато съм била нещастна, а не когато съм била щастлива. Всичките лудости, тъга, потиснат гняв – всичко излиза на сцената и на моменти съм си мислила, че ако я нямаше сцената, щях да съм влязла в лудницата. Като под „сцена“ нямам предвид само театралната, а и пред камера.

Всеки човек има драми в живота си, вероятно има значение колко чувствително реагираш на тях?

Аз не познавам човек, който да не казва „Аз съм много чувствителен“. Всички го казват. И аз съм много чувствителна. В крайна сметка, от това сме изградени – чувства, които ни движат. Аз имам нужда да ги изкарвам навън. И ако ги изкарвам между нас, ще вредя изцяло на хората около себе си. Имах дълги периоди, в които се чудех как да канализирам цялата тази енергия, накъде да вървя. И когато открих, че това е моят отдушник – вече учех в НАТФИЗ – се хванах много здраво за него и започнах целенасочено там да си канализирам енергията.

Била си много тежък тийнейджър?

Бях много тежък тийнейджър, да.

Казвала си, явно за този период, че си била много устата и рязка, доста груба. Гризе ли те все още съвестта по отношение на определени хора?

Така не може много-много да се измият ръцете. На някои съм се извинила, на други не съм, защото са били хора, които тотално не познавам – в заведения и така нататък. По отношение на съвест – тази съвест ме е карала да не спя нощем, карала ме е да се чувствам зле достатъчно време, за да разбера, че аз не съм този човек и не се чувствам окей, ако правя такива грешки. Но и съм била много благодарна на хората, които са приемали тези мои изблици и са ги разбирали.

ОУ „Св. Иван Рилски“, твоето училище в Перник, ти връчи златна юбилейна значка тази пролет. Коя е най-голямата магария, която си правила като ученичка там?

Ще те разочаровам. Там бях до 7-и клас и бях любимка, отличничка. Затова имам златна значка. Като поведение и успех винаги съм била примерна. Станах непримерна вече накрая.

Да, разочарова ме. Все пак си израсла в Перник... Добре, а поне държала ли си винкел, участвала ли си в бой в дискотека или поне карала ли си голф тройка?

Не, не, не.

Как така „не“ – с този нрав, и то в Перник?!

Този нрав се прояви по-късно, когато вече не бях в Перник. Едно младо момиче не е хубаво да попада в бой в дискотека в Перник, защото не се знае дали ще излезе, така че съм стояла настрана. Дали съм виждала – е друг въпрос. Голф тройка никога не съм карала – това са вече глупости с този голф тройка. Измислици са малко.

Много хора те познават още от началото ти – в „Стъклен дом“. Открадна ли си за спомен някакъв реквизит покрай снимките за сериала?

Аз съм много несантиментална. Нищо не съм си взела от там. Взех си много спомени. През годините така се научих да разсъждавам – че нищо материално не е скъпоценно. Обичам повече да създавам приятелства, спомени, моменти.

Със сина си, Бран


Носиш ли си някаква „обеца на ухото“ оттогава? Споделяла си, че по времето на „Стъклен дом“ си имала проблеми с дисциплината.

Да, много са „обеците“. Там, за тези пет сезона, се научих на много неща. Научих, че екипът не ти е приятел, и не е хубаво да създаваш приятелски отношения задължително с всички. Не е хубаво да прекрачвате границата на професионалното, защото всички спирате да си вършите работата – по линия на приятелството. Ти започваш да въртиш номера на асистент-режисьорите и да идваш по-късно. Те ти пускат аванта, защото сте си приятели, след което цялата продукция страда от това – такъв тип неща.

Интересно – при положение, че точно тогава ти имаше връзка с актьора Явор Бахаров, а вече 10 години си с мъжа си, режисьора Мартин Макариев, с когото имате поне пет общи проекта...

Не ме чуваш. С Явор тогава отношенията ни бяха между актьори – ние не зависим един от друг, няма нищо, свързано с това. С Мартин обаче имаме жестока дисциплина и ако не знаеш, че сме мъж и жена, никога няма да предположиш, че сме. И двамата можем да поставяме абсолютни граници на професионално отношение, когато сме на снимачната площадка. Ние дори ходим с различни коли на терен. Него го взимат с една кола, мен – с друга. Въпреки че ни взимат от едно и също място. А когато създадеш приятелство, примерно с гримьорката или с първия асистент-режисьор, започвате да действате по линия на приятелството, а не по професионалната линия. Различни са нещата.

Отказвала ли си на Мартин Макариев предложение за роля? И също – имаш ли му пълното доверие, че това, което ще ти предложи, ще е точно като за теб?

Много дълго време му отказвах ролята в „С река на сърцето“ и в крайна сметка ме убеди. Аз обикновено съм навътре в процеса, още когато е в зародиш. Познавам нещата, които Мартин тръгва да прави, знам какво може да ми предложи на мен. Общо взето заедно разработваме, аз чета още в първи стадий, всичко ми е ясно.

В такъв случай, изкушаваш ли се още в първи стадий да му кажеш – ооо, тази роля много ми харесва, пу за мен!

Не. Ние с него сме екип и работим заедно. Сега предстоят два филма, които Мартин подготвя и в които аз няма да участвам. Независимо дали участвам или не, аз съм в процеса, заедно обсъждаме и затова започвам да навлизам продуцентски, защото има какво да дам на продукцията. За мен не е толкова важно аз да съм там на екран и да блесна. Имаме много общи възгледи за живота, за бъдещето и ги бутаме по възможно най-добрия начин. Той, женейки се за мен, гарантирано вярва, че съм една от най-добрите актриси в България. Аз, женейки се за него, гарантирано вярвам, че е един от най-добрите режисьори в България. Така че когато един на друг си предложим работа, това е приоритетът за нас – тъй като ние много искаме да работим заедно и в това няма нищо толкова за учудване.

За кой филм с Мартин сте на коренно различни мнения като зрители?

Gravity. Аз тотално не го харесах, а Марто го хареса. Голямо каране беше. Имаме и други такива, аз харесвам някои европейски филми понякога, например „Меланхолия“, той – тотално не, смята, че са скучни. Имаме такива закачки, но интересното е, че с годините все повече ни се уеднаквява мнението.

Бран, синът ви, е почти на 3. Какви са най-забавните типично детски, неправилно произнасяни думички, които използва, а оттам – и вие?

Много време се смяхме как казваше на киселото мляко – кисело àко. И дълго време си беше  кисело àко. Не може да каже „мляко“ – „Искам кисело àко“. Аз до ден-днешен казвам габъзин на магазин, много е смешно. И тарталеж. Тези са ми най-смешните.

Обречени ли са Бран и Йоана, дъщерята на твоята много близка приятелка Весела Бабинова, с която ги родихте в един и същи ден, след години да са най-малкото гаджета?

Не знам. Не са обречени, въпреки че ние с Весела няма да се учудим ако се и оженят.

Беше пуснала преди няколко месеца пост в Инстаграм против фалшивото в социалните мрежи. Той получи широк отзвук. А ти получи ли критики под някаква форма заради публикацията?

Може и да съм, но не съм чела коментарите. Това, което ме учуди, е, че хората не разбраха какво имам предвид и ме поканиха в някакви предавания, говорейки за друго – че аз съм се била обявила против гримирането. А всъщност – казвам на младите момичета да не вярват, да не се потискат от тези филтри, когато виждат в телефона си някакви перфектни момичета и си мислят „аз защо не съм такава“. Просто искам да им кажа – това не е истина! Момичето на снимката стои зад филтър и тя няма да е същата, когато я видим на живо. Аз, която съм добре изглеждаща, млада жена в България, с добър статут в обществото, също се потискам много често, гледайки някакви перфектни жени, с перфектен живот. След това си давам сметка, че това е лъжа. И те въобще не са перфектните жени. Така че, това, което направих беше да предизвикам последователките си в Инстаграм да махнат от приятели всички такива, които ги потискат. Аз редовно го правя. Като видя, че някоя мадама, дори и да ѝ симпатизирам, ме кара да се чувствам зле, по-скоро я махам от фийда си, нямам нужда от това. А какво разбраха някои – ти не искаш момичетата да се гримират. Не, просто казвам на момичетата да не вярват. Не съм се обявила против гримирането под никаква форма, не съм се обявила против хирургичните намеси...

Да, някои разбраха и че си против хирургическите намеси и писаха: ама тя си е правила челото.

Челото? Какво да си правя на челото (б.а. - продължителен смях)?! Истината е, че аз не си пипам нищо, поради простия факт, че мен ме е страх. Страх ме е, че все още не се знаят последствията от всички тези неща и тепърва ще се разбират. Не искам детето ми един ден да каже: аз нямам майка, защото тя е искала да си направи скули.

Казвала си, че филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“ ти е повлияла много – с темите за куража, приятелството и т.п. И имаш две татуировки, свързани с нея. Ще се опитам да отгатна какви са. Едната е надпис с елфически руни. А другата е Арагорн. Познах ли?

Едното го отгатна. Да, нещо с елфически руни. А другото е надпис My Precious, но на друг език.

Малко ми стана неудобно, но истината е, че сега си помислих – а и едва ли ще съм единствен – дали надписът My Precious е наблизо до и се отнася за интимните ти части...

Не, не. На крака ми е. Това ми е първата татуировка в живота, направих си я на 17 години. И е на тай. Тогава живях три месеца в Тайланд и цялото ми преживяване е изразено чрез този надпис. Влюбих се в Тайланд. Там изгледах „Властелинът на пръстените“, който към днешна дата съм гледала 20-30 пъти. И всичките емоции и преживяването, които имах тогава, човека, който бях тогава, пътуването, моделството – са съчетани в една фраза, това беше правилната за мен фраза.

Как звучи My Precious на тай?

Не знам, знам само как се пише.

Фотокредит: Стефан Щерев

 

Колко пъти си чувала шегата, че всъщност може да са ти изписали друго, примерно, „пикантна салата“?

Няма такава шега, защото моя много близка приятелка тайландка го изписа и аз дойдох и си направих татуировката в България. Сигурна съм, че тя не ме е излъгала.

Кои са музиката и книгата, които също много силно са ти повлияли?

Музиката много се мени, но вечните Pink Floyd са моето начало и моят край. Книга, която много ми повлия, беше „Жажда за живот“ - за живота на Ван Гог. Зверска книга! Много са ми повлияли и книгите на Херман Хесе. А като тийнейджър – романите за Хари Потър – не можех да стана от книгата – докато съм до тоалетна, докато се храня, с фенерче под завивката, през цялото време четях; това ми бяха любимите моменти. И винаги подаръкът за Коледа беше новата „Хари Потър“.

От кого си взимала автограф?

Веднъж си взех от Стивън Сегал. Бях на 10. Майка ми (б.а. - Ивет Григорова, собственичка на модната агенция Ivet Fashion) ме беше завела на някакъв прием в резиденция Бояна. Tой просто мина и тя: „ей, мамо, позна ли го, това беше Стивън Сегал!“. И аз: „О, чакай, чакай, ще отида да си взема автограф!“.

А от кого би взела автограф сега – бързо – първият, за когото се сещаш?

Майкъл Джексън... Няма как от него, разбира се. Но от такива величия бих взела. 

А кой би се радвала да поиска от теб автограф?

От мен?... О, не знам. Всеки, успял в неговата практика, ще ми е готино да ми поиска автограф. Илън Мъск (б.а. - шегува се)! Илън Мъск идва при мен и ми казва: „Луиза, мисля, че ти си човекът, от когото искам да взема автограф.“

Той щеше да се бие с Марк Зукърбърг. Кой според теб щеше да победи?

Илън Мъск ще бие.

С Весела Бабинова, за Поетите LIVE, Лондон


Така. Внимавай сега! Висше, всемогъщо създание ти обещава, че ще премахне глада във всяка точка по света завинаги, само ако участваш в един-единствен уличен бой и независимо от изхода от двубоя. Но такъв – мръсен, гаден, свиреп уличен бой! Дава ти право да посочиш противника си: една измежду Грета Тунберг, Опра Уинфри и Джуди Денч. Срещу коя от тях избираш да се биеш до кръв?

Избирам Опра! Директно я свалям на земята, казвам ти!

Расист значи! Избра единствената чернокожа...

Неее, просто ми се струва, понеже е кръгличка, че лесно мога да я бутна на земята.

Поне няма да биеш дете или възрастна жена.

Грета мисля, че е много нахъсана и ще ме смаже! Джуди Денч – първо, че изглежда много жилава; второ – имам огромно уважение към нея и не бих си позволила да я ударя. А Опра – представям си, че не може да пази много добре равновесие и просто много лесно ще я съборя на земята.

Ако магически можеш да придобиеш реалистично умение, което в живота би ти било почти невъзможно да усвоиш, и да го имаш за 24 часа, какво би било то и какво би правила с него?

Цял живот съжалявам, че не съм достатъчно музикална и не мога да свиря на инструмент. Ако можех, бих била корифей на пианото и бих свирила непрекъснато за тези 24 часа – и на сцена, и навсякъде.

А ако за 24 часа си мъж – първо, какъв би избрала да си, как би се изтърпяла повече: с гладко обръснато лице, но изключително космато тяло; или с буйни брада и мустаци, но съвсем постно окосмено тяло? И второ, какво би правила през това денонощие?

Тези големи гъсти бради мен много ме дразнят, така че си представям по-скоро по-космато тяло и гладко избръснато лице – мисля си, че може би е окей. И може би ще правя абсолютно същото, което правя и сега, като жена.

Кого би изиграла: младата Анелия Раленкова в успешните ѝ години като гимнастичка, но да трябва да свалиш 15 килограма от това, което си в момента; или Гена Димитрова, за което обаче да трябва да качиш 20 килограма?

По-скоро май бих се насочила към Анелия.

Защото ти е трудно да качваш килограми?

Не, не ми е трудно. Аз съм играла 14 години класически балет и би ми било по-интересно да вляза в грацията, да тренирам.

В кой известен батко беше влюбена като малка?

Бях влюбена в Еминем. Имах 4-5 негови плаката из цялата стая и целувах всеки един от тях, преди да си легна – иначе не се лягаше.

Ако като тийнейджърка трябваше да си избереш съпруг сред героите от филмите и сериалите, които си гледала тогава, кой щеше да е той?

Себастиан (б.а. - в ролята е Райън Филипи) от филма Cruel Intentions.

В постановката „Отблизо“ в „Театро отсам канала“ играеш Анна. Във филма по тази пиеса, от 2004-а, Анна е изиграна от Джулия Робъртс. Коя роля на Джулия Робъртс от нейните филми би искала да си изиграла ти?

Изабел Кели, от Stepmom.

На премиерата на "Игра на доверие", със съпруга си и режисьор на филма - Мартин Макариев

 

Коя холивудска двойка, от типа режисьор и актриса, усещаш като енергия най-близо до вас двамата с Мартин?

Стивън Спийлбърг и Кейт Капшоу.

Наскоро навърши 33 и тогава каза, че обичаш да празнуваш. Как виждаш партито на 66-ия си рожден ден?

Значи, надявам се да бъде следното: да е на яхта, с 15, максимум, най-близки човека, с много хубава музика, с много хубава храна и някъде извън очите на света.

В „Зад канала“ играеш и в „Празникът“, и в „Пияните“. Погледнато само като имена на постановките звучи купонджийско и с доста „алкохол“. Има хора, които смятат, че, да се изиграе пиян, е лесно. Кое състояние, което изглежда лесно отстрани, на практика е доста трудно да се пресъздаде?

Не знам кой казва, че, да изиграеш пиян, е лесно, защото навсякъде в нашите среди това се води като едно от най-трудните неща, които да изиграеш.

Не актьори, а хора извън професията ти.

Добре. В „Пияните“ играем 14 актьора и като разбрахме, че трябва да сме пияни, първоначално много се стреснахме, защото това може много, много лесно да се превърне в бутафория. Много е трудно да се играе на 100% пиян. Явор Гърдев обаче е от тези режисьори, които могат да извадят от теб абсолютно всичко и то по най-добрия начин, с памук, без сътресения. Той вади най-доброто от теб и затова е велик режисьор – според мен, може би е един от най-най-най-добрите на нашите географски ширини. Като цяло при нас има едно такова нещо, което се казва: „Не играй състояния“. Състоянието не бива да се играе. Аз не бива да играя пияна, това е слабо. Трябва да вярваш на 100% в това, което случваш. Предполагам, че понеже всички си мислят, че е много трудно да се играе плач и тъга, си мислят и обратното – че е много лесно да се играе бурен смях. Много по-трудно е според мен, когато не ти е смешно, да се смееш. На мен ми е много по-лесно, когато не ми е мъчно, да се разплача, отколкото когато не ми е смешно, да се разсмея.

Често българските актьори в киното биват упреквани, че „рецитират“ репликите си. Участваш в Поетите Live. Там трябва се рецитира. Но едва ли е лесно?

Много по-трудно е, отколкото в представление. Поне за мен. Защото заставаш от свое име и носиш цялата отговорност да кажеш стихотворение, което е национално богатство. На мен едно от стихотворенията ми е „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев. И да се изправя пред Зала 1 на НДК, самичка, с микрофончето, да трябва да кажа „Жив е той, жив е! Там на Балкана...“ - е такава отговорност... А особено „Хаджи Димитър“ е натоварено с очаквания, че Джоко Росич трябва да го произнася, а не аз – в кръга на шегата, но баща ми това каза, когато разбра. Преди Поетите много повече съм се притеснявала, отколкото преди представление. Защото едно е да се криеш зад образ и да оправдаваш всичко през образа, друго е през себе си.

Споменавала си, че си мъжко момиче. А ако беше рицар, кой стих от българската поезия би използвала за свой девиз на флага и щита си?

„Може би искате

Да я сразите

моята вяра

...

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!“,

„Вяра“, Вапцаров.

 

Нещо, което да споделиш за финал?

Започвам нова страница в професионалния си живот – както споменах, продуцентството много ме интересува. И след като заедно със Саното (б.а. - Александър Сано) изпродуцирахме „Отблизо“, сега ще продуцираме нов проект, който ще бъде на сцена, живот и здраве, средата на ноември.

 

Интервю на Милен Антиохов

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама

Стремете се не да бъдете успешни, а да бъдете ценни.

Алберт Айнщайн

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама