Актрисата Оливия де Хавиланд е една от най-значимите и ярки личности от златната ера на Холивуд, пише „Би Би Си“. Звездата от филмовата класика от 1939 г. „Отнесени от вихъра“ е родена на 1 юли преди 110 години в японската столица Токио в семейството на британски патентен адвокат и театрална актриса.
Носителката на две награди „Оскар“ остава в историята на киното не само със своята красота, изящество и актьорски талант, но и с невероятната си воля, превърнала я в човек, проправил пътя в борбата за правата на актьорите срещу диктата на големите филмови студия, отбелязва „Лос Анджелис таймс“. Доживяла до преклонната 104-годишна възраст, тя беше последната жива легенда от епохата на класическото кино, допълва „Ню Йорк таймс“.
Още от ученическите си години Оливия показва силен афинитет към изкуството. Големият ѝ пробив идва съвсем неочаквано през 1934 г., когато известният театрален режисьор Макс Райнхард я забелязва в любителска колежанска постановка на „Сън в лятна нощ“. Той остава толкова впечатлен от изисканото излъчване на 17-годишното момиче, че я кани да изиграе ролята на Хермия в професионалната адаптация на пиесата в известния амфитеатър „Холивуд Боул“. Когато филмовото студио Warner Bros. решава да екранизира пиесата през 1935 г., Оливия отново е наета за тази роля. Това е началото на филмовата ѝ кариера.
След успешния си дебют Оливия де Хавиланд бързо привлича вниманието на продуцентите и е избрана за главната женска роля в приключенския филм „Капитан Блъд“ (1935). Там тя си партнира с тогава все още непознатия австралийски актьор Ерол Флин. Химията между двамата на екрана е толкова поразителна, че филмът се превръща в хит, а публиката буквално се влюбва в новата екранна двойка, отбелязва „Варайъти“.
През следващите години Warner Bros. се възползва от този успех, като събира Де Хавиланд и Флин в още седем филма. Сред най-запомнящите се от тях са историческият епос „Атаката на леката кавалерия“ (1936) и „Приключенията на Робин Худ“ (1938), допълва изданието.
Оливия де Хавиланд получава шанс да докаже драматичния си потенциал като творец през 1939 г. Тя се явява на кастинг за мащабната екранизация на романа на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра“. Продуцентът Дейвид О. Селзник търси перфектната актриса за образа на Мелани Хамилтън – пълната противоположност на егоистичната Скарлет О'Хара. Мелани трябва да излъчва неподправена доброта, състрадание, скромност, но и огромна вътрешна сила, допълва „Венити феър“.
Според изданието Оливия де Хавиланд се бори упорито за тази роля и буквално умолява шефа на своето студио Джак Уорнър да я „преотстъпи“ под наем на Селзник за тази продукция. Би Би Си изтъква, че изпълнението ѝ в „Отнесени от вихъра“ е шедьовър – тя успява да пресъздаде образа на Мелани вълнуващо и реално, без героинята ѝ да изглежда скучна или прекалено идеализирана. Филмът печели общо десет награди „Оскар“, а Оливия получава първата си номинация за статуетката в категорията за най-добра поддържаща женска роля, макар че не е отличена.
Въпреки успеха на „Отнесени от вихъра“, Warner Bros. продължава да предлага на актрисата еднотипни роли, които тя редовно отказва. Като наказание за непокорството ѝ студиото временно я отстранява от работа без да ѝ плаща. Когато 7-годишният ѝ договор изтича през 1943 г., ръководството на Warner Bros. обявява, че тя е длъжна да работи още шест месеца – времето, през което е била отстранена. По онова време това е била стандартна, но сурова практика в Холивуд, чрез която студията практически са държали актьорите в крепостничество, отбелязва „Холивуд рипортър“.
Оливия де Хавиланд обаче отказва да се подчини и предприема много дързък за времето си ход – завежда дело срещу мощната филмова компания. Повечето нейни колеги смятат, че това ще бъде краят на кариерата ѝ, тъй като никое студио няма да иска да работи с нея. През 1944 г. Апелативният съд на Калифорния отсъжда изцяло в нейна полза, потвърждавайки, че нито един договор не може да бъде удължаван над законния 7-годишен срок чрез периоди на наказателни отстранявания, припомня „Лос Анджелис таймс“.
Този съдебен прецедент, останал в историята на американското право като „Законът Де Хавиланд“ (The De Havilland Law), променя Холивуд завинаги. Той дава безпрецедентна свобода и власт на актьорите, разбивайки оковите на т.нар. „студийна система“. Благодарение на куража на Оливия творци като Бет Дейвис, Кларк Гейбъл и много други най-накрая получават правото сами да се грижат за кариерите си чрез собствени агенти, отбелязва „Варайъти“.
Оливия де Хавиланд печели първата си статуетка „Оскар“ за най-добра актриса през 1947 г. за ролята си в драмата „Всекиму своето“. Там тя играе самотна майка, принудена да се откаже от детето си.
През 1950 г. Де Хавиланд получава втората си награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наследницата“. Образът на Катрин Слоупър – наивно момиче от богато семейство, което се превръща в хладнокръвна и горда жена, се смята за едно от най-великите актьорски постижения в историята на киното, изтъква „Ню Йорк таймс“.
Освен с филмите си, Оливия де Хавиланд е известна и с дългогодишната си вражда със своята по-малка сестра Джоан Фонтейн. Отношенията им са обтегнати още от детството, но нещата стават още по-сложни, когато и двете стават холивудски звезди.
„Венити феър“ отбелязва, че през 1942 г. двете сестри са номинирани едновременно за „Оскар“ за най-добра актриса – Оливия за „Задръжте зората“, а Джоан за филма на Алфред Хичкок „Подозрение“. Когато Фонтейн печели, тя демонстративно отказва да приеме поздравленията на Оливия на самата церемония. Няколко години по-късно, когато Оливия грабва своя първи „Оскар“, тя „връща“ жеста и подминава подадената ръка на сестра си. Двете окончателно спират да си говорят през 1975 г. след смъртта на майка им и не си проговарят до края на живота си.
През 50-годишната си кариера Оливия се снима в общо 50 филма. През 1953 г. тя се премества да живее в Париж. Макар да разрежда филмовите си роли, актрисата продължава да се появява в телевизионни проекти до края на 80-те години, като печели награда „Златен глобус“ през 1987 г. за ролята си на руската императрица Мария Фьодоровна в минисериала „Анастасия: Мистерията на Анна“.
През 2010 г. звездата от „Отнесени от вихъра“ е удостоена със званието „Кавалер на Ордена на Почетния легион“ – най-високото отличие във Франция, връчено ѝ от президента Никола Саркози. Той благодари на Де Хавиланд, че е избрала да живее във Франция през втората половина от живота си.
През 2017 г., броени дни преди нейния 101-ви рожден ден, британската кралица Елизабет II удостоява актрисата с титлата „Дама-командор на Британската империя“, което я прави най-възрастния човек, получавал някога това високо отличие.
Оливия де Хавиланд умира на 26 юли 2020 г. в дома си в Париж на 104-годишна възраст. Тя остава в историята не просто като филмова звезда от черно-бялата ера, а като символ на класа, аристократизъм и непоколебим характер и като творец, променил съдбата на киноиндустрията за поколения напред, заключава филмовото списание „Сайт енд саунд“.
