Понякога просто се уморяваш... Борил си се прекалено дълго, чакал си изгрева прекалено дълго, бил си силен прекалено дълго... Сякаш си свикнал винаги да приемаш всичко в живота с усмивка – както най-красивите моменти, така и най-големите удари.
И сега се чувстваш слаб, не се чувстваш себе си, чувстваш се в тежест, не намираш щастието, макар да имаш много любов… Любов, която може да раздадеш на всичко около теб, но сякаш и тя не е достатъчна, за да си щастлив.
Понякога човек се пита прекалено дълго "Защо точно аз?", "Защо трябва да страдам?", "Колко трябва да се боря?"...
А всички ти казват: "Бъди силен! Бори се! Бъди прекрасен и се усмихвай!" И на тебе така ти се усмихва... А не можеш...
НАЙ-ТРУДНИТЕ ПЕРИОДИ В ЖИВОТА НИ ПРАВЯТ ПО-СИЛНИ
Но животът изпраща изпитания на всички, на абсолютно всички. И никога няма да ти прати нещо, с което не можеш да се справиш. Никога!
Затова и аз знам, че ще се справя с всичко лошо, което е обзело живота ми в този момент. Ти също ще се справиш, не забравяй това!
Нека вярата, надеждата и любовта винаги сгряват сърцето ти и в най-тежките и студени дни, те да бъдат твоето топло одеяло.
Защото има защо да живеем! Защото има заради кого да живеем! Защото имаме мечти, които чакат да бъдат сбъднати! И защото слънцето ще изгрее – то винаги изгрява!
Понякога животът ти показва тъмнината и ти се молиш, че много скоро ще ти покаже светлината отново.
Просто понякога си уморен, много уморен…
Но сърцето е "звяр", то минава през какво ли не, разбива се прекалено много пъти, но винаги, винаги намира начин отново да се изпълни със светлина и любов!