Да, аз съм несръчна майка!

  • Да, аз съм несръчна майка!
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 23.02.2018 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

"Мамо, хайде да направим мартенички с Пижо и Пенда! А може и дърво-мартеничка?"

Е, аз се опитах – да направя най-хубавите мартенички, да изпека коледни сладки - елхички, да рисувам великденски яйца с восък… Е, не ми се получава. Аз съм несръчна майка, която умее да купува, но не и да майстори ръчно правени красоти, с които детето й да се хвали в училище.

Няма да се оправдавам. Първо, аз съм късогледа, тоест трудно вкарвам конец в ухото на иглата и затова изоставих опитите за изящен шев и бродерия още в училище. Съпругът ми има очи на ястреб и око за детайлите, наследство от гимназията по фотография. Затова аз се възползвам от неговите способности… да шие скъсани копчета, деликатни дупки по дрехи и чорапи или просто да декорира.

Второ, аз съм артистична. От малка съм с глава в облаците и затова, когато рисувах активно (тийнейджърските ми скици не са за изхвърляне), се получаваха прекрасни абстракции. Рисунките ми са събрани в бележник с емблемата на асамблея „Знаме на мира“, която едно време беше най-висшата форма на признание в детското творчество. Аз не съм присъствала на тези сбирки на интернационални гении, за което свидетелстват и творенията ми. Първите страници са изпълнени с нескопосани, но упорити опити за изобразяване на изящни девойки и скици на рокли. От момичетата се очаква това, нали? После явно ми е писнало да рисувам по канон и скицникът ми е избухнал във всички форми и цветове на дъгата. Уф, какво облекчение… Към последните страници вече има и стихове, но те също не са римувани.

Бях забравила колко съм несръчна, но синът ми ми припомни по възможно най-неочаквания начин. Поиска да му нарисувам човек, а после и динозавър, и кораб и т.н. Ха, сега… Естествено, справих се с базовите линии на фигурите, но резултатът приличаше на произведение, артефакт от пещерите, в които намират следи от първите хора на Земята. Опитите ми да изобразя слон завършиха с нещо, подобно на боата, глътната голямото животно, от „Малкият принц“.

Сега познайте кой рисува най-хубавите торти и кораби? Аз? Баща му? Победителят печели рисунка на торта от Митко и баща му. От мен – тортата на живо.

И така, стигаме до готвенето. Аз съм кулинар „на око и на вкус" – "една щипка сол", "вода, колкото поеме", "лъжичка какао" и много любов… Много съм доволна, че открих формите за мъфини и за торти – каквото и да сложиш в тях, дори и да е на око, е вкусно. Понякога не е бухнало като сладкиш от кулинарния канал, но вкусът си струва.

Украсата им също е "на око". Но какво око… Предпочитам прости геометрични форми, затова подреждам плодовете асиметрично, щедра съм на какаови или кокосови стърготини, оставям неравностите в заливката, защото вярвам, че те показват характер. Разбира се, не очаквам първа награда на конкурса за най-красива торта, но се надявам сладкишът да свърши бързо. Отказах се от опитите да направя курабийки зайчета или елхички, след като синът ми ме поздрави възхитено: "Мамо, страхотна ракета си направила! А това какво е? Извънземно?".

След като осъзнах, че мога да построя ракета, но не и да изрежа точно и една елхичка, преодолях и притеснението си, че хлапето не се справя с рисуването, само защото шари със замах. Когато учителката в детската градина ме помоли с Митко да се упражняваме да рисува по шаблон, разбира се, опитах. Но той, милият, е наследил моята глава в облаците и ръцете му просто искат да достигнат до много по-далече, отколкото шаблонът му позволява. Затова го оставих да намери своя рисунък, своята форма и цветове, които го карат да се чувства добре. Ние, несръчните, ценим чистите форми и точните мерки, но винаги гледаме отвъд тях. И мечтаем за ракети.

Автор: Мая Цанева, mamaninja.bg

 

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.