С тези идеи българските детски градини ще станат по-добри

  • С тези идеи българските детски градини ще станат по-добри
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 11.11.2019 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

Заплатите, малките групи, по-големият брой възпитатели – с всичко това западно-европейските детски градини ни превъзхождат. Елена Сай, журналист и блогър, споделя впечатленията си от организацията на работа, с която имала възможност да се запознае по време на тримесечния си стаж в една немска градина.

Да поиграя, да помогна на децата да се облекат и съблекат, да им асистирам в тоалетната, да сервирам храната, да дохранвам, ако детето не се справя само, да подготвя креватчетата за следобедния сън – всичко това правих наравно с другите възпитатели. Три неща обаче ми харесаха най-много. Тях бих използвала и в собствената си детска градина.

Morgenkreis или Сутрешен кръг

Това е нещо като детска оперативка, с която започва всяка сутрин в немската градина – в тази, в която работих, и в останалите, които посещаваха децата на познатите и приятелите ми. Децата и възпитателите сядат в кръг, изпяват си песен за добро утро, в някои религиозни детски градини четат молитва. След това коментират каква дата е, кой месец, коя година, ден от седмицата, годишно време. Възпитателите разказват на децата какво ще правят през деня или ги питат с какво биха искали да се занимават.

Този сутрешен кръг е отлична възможност да обсъдят нещо, да съобщят за предстоящ рожден ден, да коментират новите играчки в групата, да разрешат конфликт между децата. В градината, където премина практиката ми, концепцията на групата беше съсредоточена около развитието на речта. Веднъж седмично възпитателят подхващаше определена тема, която обсъждаше с децата – Какво е приятелството? Как можем да бъдем добри приятели? Какво е безопасност? Защо някои от нас се молят преди хранене?

5-6-годишните хлапета разсъждаваха невероятно интересно. Едно момиченце беше донесло снимка на баща си, с когото вече не живеят заедно, но за когото тъгува. Помоли да разкаже за него на сутрешния кръг. След това децата спонтанно започнаха да обсъждат разводите.

Формата, в която протичат тези разговори, предразполага към откритост и откровеност. Всички са в кръг, на едно ниво на очите, не се изисква специален декор или подготовка, могат дори да седят на земята. Освен това не отнема кой знае колко време. Това е първото, което бих въвела като традиция в моята детска градина.

Връзката на детските градини с домовете за стари хора

Много детски градини в Германия си сътрудничат с домове за стари хора и непрекъснато водят децата на гости там. Обикновено малките подаряват сувенири, които са изработили сами (в градините се правят в промишлени количества), устройват си мастър класове с възрастните, изнасят концерти, пеят песни, а бабите и дядовците им четат книжки.

В нашата детска градина децата ходеха да поздравяват старците за рождените им дни. По време на сутрешния кръг репетираха специалната песничка, после вземахме китарата, купувахме по пътя букет и в 11 часа пристигахме на място. Там децата пееха и подаряваха букета на рожденика. Бабите и дядовците им ръкопляскаха, бършейки сълзите си, черпеха ги с бонбони, а после се връщахме в градината.

Когато ходех на такива срещи на мен самата ми струваше огромно усилие да не се разплача. Мисля, че от подобна връзка печелят всички. Това, което получават пенсионерите от тези посещения, няма смисъл да се коментира. Но децата, които си нямат баба и дядо, имат възможност да общуват с възрастното поколение.

Никакво насилие в храненето

Кажете ми честно – кой от вас има неприятни спомени, свързани с храненето в детската градина? От менюто, от храненето по принуда?

Има и щастливи истории, в които детето е с добър апетит или в кухнята на градината готвят много вкусно, или възпитателите са много внимателни и грижовни. Но има и истории, в които децата са насилвани да се хранят "докато чинията се опразни" и, за съжаление, не са толкова редки.

В Германия не принуждават децата да ядат, само ги молят да опитат. Но ако детето е изяло една лъжичка и не му е харесало, го оставят на мира. Не го хранят насила, не го оставят само на масата, по никакъв начин не го травмират. Още когато са на година, в яслите, децата се учат да се отнасят с уважение към храната и да я ценят. Ако си играеш с хляба, може да бъдеш преместен сам на маса. За разхищение на храна, ти се карат много строго.

От тригодишни децата сами си сипват обяда и определят количеството на порцията си. Възпитателите им напомнят, че е по-добре да си сипеш на два пъти по малко, отколкото да препълниш чинията си и да остане храна, която трябва да се изхвърли. Подходът към храната е принципно различен. Тя не се появява като по чудо в чинията. Тя не е наказание, не е задължение, а благо, което трябва да се цени.

Има едно важно НО. В Германия е позволено децата да си носят домашна храна. Най-често в градините се предлагат само обяд и следобедна закуска (предимно плодове). Децата си носят храна в кутия. Ако обядът не им хареса, могат да си вземат кутията от раничката и да хапнат това, което мама им е приготвила сутринта.

Все пак без домашна храна "за всеки случай" такава свобода на храненето трудно ще се получи. Когато писах за храната в немските градини в блога си, мненията се разделиха на две. Някои родители заявиха, че възможността да си носиш храна от вкъщи е спасение, когато детето е на целодневна градина и не харесва готвената там храна. Другите бяха сигурни, че подобна система няма да им допадне. Какво означава детето да си сипва само и колкото иска. Ами ако иска само две лъжици макарони например? Не, по-добре е лелката да им сипе храната, която им се полага, а каквото остане – да се изхвърли. При всички случаи домашната храна изисква спазването на санитарни изисквания, повече бюрокрация, затова този вариант е по-труден за реализиране.

Източник: mamaninja.bg

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.