Защо "отивам на море с три деца" не е равнозначно на "отивам на почивка"


Защо "отивам на море с три деца" не е равнозначно на "отивам на почивка"
Снимка: iStock

Нека започнем с ясната уговорка, че "отивам на почивка" не е равнозначно на "отивам на море с три деца", поне докато децата са под пет годишна възраст. Отиваш на почивка някъде, където тялото и душата ти хармонират, а твоите лични вибрации съвпадат с най-добрите страни на майката природа и живия живот. Отивам на море с три деца (по-малко или повече, но в нашия случай три) означава претъпкана кола с багаж, ставане посред нощ за по-спокоен път, носене на хиляди нужни и ненужни играчки, спазване на режима, който имаш и вкъщи, опаковане-разопаковане-пак опаковане (този път на мръсен багаж)-пак разопаковане, пране, гладене, сгъване, прибиране... и омраза към мисълта за следващото подобно издевателство, прикрито под гръмкото название "Семейна почивка".

Ако имаш късмет, отпочиваш от службата си. После обаче наваксваш с всичко струпано върху бюрото ти, така пак ти излиза на носа лъжата с почивката.

Всичко това, колкото и да е вярно, маркирам с усмивка и намигване. Главно защото трите ми деца вече минаха границата на петте години и сега, когато се пъча от другата страна на бариерата, мога да успокоявам, вместо да ме успокояват.

Истината е, че всички знаем до болка сценария на почивка с деца, смяли сме се на една изповед на обезкуражени и неотпочинали родители, които разказват всякакви житейски ситуации с комедийно-драматичен тон и ти хем четеш, хем се смееш, хем ревеш, пък и се разпознаваш между редовете и кимаш утвърдително с глава.

Но! Драги, идва петата година и коловозът става по-гладък, нагорнището, което изкачваме, става с една идея по-полегато, сънят става по-дълъг, багажът по-малък, пътят до морето по-кратък (защото спираш например три пъти, а не тридесет и три пъти, понеже пътуваш с двама младежи на по година и половина и кака на шест и половина. За тях возиш две гърнета в багажника и се справяш, но на каката й призлява по време на път и не помагат нито хапчета, нито близалки, нито отворени прозорци, нито нищо…). Почивката наистина започва да прилича на почивка и се оказва, че и ти започваш да я очакваш с частица ентусиазъм като този на децата.

Младежите са на шест и половина, кака е почти на дванайсет и ваканцията си е чуден мираж, към който пълзиш с пълни сили или със сетни сили, вече не помня, защото минава толкова бързо, че сякаш не я е имало…

Истина ви казвам, прескокът на петата година е нещо равносилно на нова ера, на жадуван блян, на сбъдната мечта. Разбира се, отговорностите ти като родител далеч не намаляват, но стават по-лесни за изпълнение. Караниците и боя между двамата братя и златната ябълка не са отшумели напълно, но ехото от гръмотевиците вече заглъхва, бурята е поотшумяла.

Възможно ти е да четеш книга. Важно, разбира се, е да имаш добра концентрация и координация, за да съчетаеш успешно четенето с:

– Мамо? – Да? - Може ли да те питам нещо? - Да - Аа, мамо, какво правиш? – Чета. – Е, още ли четеш? – Още чета.

И веднага след това:

Мамо ? – Да? – Ти днес ще си мокриш ли косата? – Не. – Еее, ти никога не си мокриш косата, и миналата година не си я мокриии….

И веднага след това:

Мамо? – Да? – Ааа, ти четеш ли си? – Да. – Ааа, само да те питам нещо? – Да? – Може ли да ходя еди-къде-си, но да си оставя телефона при теб? – Да.

И веднага след това:

Мамо?

ДААААААА????

А отстрани погледнато е възможно някой да си каже – какви послушни деца, питат за всичко майка си!

Възможно ти е да играеш карти или табла, или с приятелка до теб да си поговорите повече от 3 минути, и наистина да проведете разговор, да сте си казали реални изречения с начало, среда и край. Когато някой ви прекъсне с "Мамо?", все пак да имаш остатъчен послевкус от общуване с възрастен човек. Идеята с мъжа ти да се разделите на повече от 20 м не е така фатално плашеща, вече сте големи (цялостно, семейно сте големи, всички накуп сте прескочили петата година!) разпределяте си съзаклятнически периферията за наблюдение и успявате да изкарате на плажа ден със занимания по интереси.

Задължително идва момент, в който лежерното ти настроение е прекъснато от мисълта "Децата!!! Къде са децата?!?!" Скачаш с разтуптяно сърце и в този миг ги виждаш съвсем наблизо до теб или леко в страни, но всичко е наред. И те боцва тънка карфичка в сърцето – че вече порастват, нямат нужда от това задължително да си във водата с тях или да копаете дупки заедно, или да събирате миди, които после да се чудите какво да правите у дома. Вашите самостоятелни занимания по интереси са равносилни и на техните занимания по интереси. Вашият разговор с приятели е равносилен на нови плажни приятели за тях. Заедно сте, а всеки поотделно преживява плажните дни със свои забавления.

Освен това, семейната морска почивка с три деца след петата година ти позволява да отклониш директния път към морето с културно възпитателна цел. Да изкачите Шипка преди морето, да се отбиете до Долината на тракийските царе, да разгледате потопената църква на яз. Жребчево. Разбира се, това е моят беден до момента опит, защото отскоро сме от другата страна на бариерата, "децата са вече достатъчно големи, за да пътуването да не е тих ужас, а весело приключение". И разбира се, това е моята гледна точка. Другата гледна точка е "Разгледахме ли вече?", "Мамо, видя ли каквото искаше да видиш?", "Тате, да се качваме ли вече в колата?", "Още колко има до морето?", "Нали ни снима преди малко!", "Мамо, тръгвай, няма да има време за плаж!"

Но знаете ли кое е най-хубавото? През зимата следва "А, мамо помниш ли когато…" много смях и скатани емоции с децата, които са още малки, за да са близо до вас, и вече големи, за да ви припомнят нелепици и забавления от семейната почивка.

Истина ви казвам, идва момент, в който морските почивки с пет кофички, три лопатки, басейн, лейки, пояси, хладилни чанти, раници с допълнителни дрехи, млека, пюрета, недоспиване, бързо хранене, режим на съня - отминават. И когато отминат, само понякога и само за малко липсват. Не заради полепналия пясък, не заради намалелия "катун", не заради надбягването "дай да отпочина малко и набързо", а защото децата са вече пораснали. Почивката се превръща в почивка, а от първите емоции "с деца на море" остава само споменът. Колкото и трудна задача да е семейна почивка с три деца (повече или по-малко) под пет години – не се лишавайте от нея, изживявайте при всяка възможност, защото много бързо се превръща в хубав спомен за щастливи дни. А септември вече наближава с школския звънец в ръка!

Автор: Мартина Стоева

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Семейство


Реклама
Реклама

Понякога умът има нужда от време, за да приеме онова, което сърцето вече знае.

М.Анджело

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама