От фризьор до любител археолог има само една крачка. По-точно - една крачка до Музея на изкуствата "Уолтърс" в Балтимор. Именно там Джанет Стивънс, фризьорка по професия, забелязва нещо необичайно в прическите на римските бюстове. Мраморните коси на скулптурите били изключително прецизно оформени, но никъде не се виждали фиби, които да ги държат на място. Не ставало дума и за изкуствена коса. Макар че перуки и удължения са били използвани в древността, особено сред висшите слоеве на египетското и римското общество, тези прически крият друга загадка.
Тази почти самоука археоложка не се появява случайно. Когато не работи във фризьорския си салон, Джанет Стивънс снима видеоклипове, в които пресъздава исторически прически с помощта на автентични инструменти. След посещението си в музея тя се потапя в латински текстове, използвайки Google Translate. След години проучвания и опити да възпроизведе древните прически, стига до неочакван извод. Думата "acus" изглежда има няколко значения – еднозъба фиба, маша за къдрене или игла и конец. Дълго време учените я превеждали просто като "фиба". Джанет Стивънс обаче предполага, че тя всъщност може да означава игла и конец.
Тя проверява теорията си на практика, като буквално зашива римските прически с игла и конец. Резултатът потвърждава предположението ѝ. "Използването на игла и конец за пресъздаване на женските прически ни позволява да разберем как са били създавани с леснодостъпните материали на времето", пише тя в изследването си, публикувано в Journal of Roman Archaeology, цитирано от Popular Mechanics. "Често изключително сложните прически, изобразени върху бюстовете, могат да бъдат възпроизведени лесно, евтино и точно върху истинска коса, без да се прибягва до скъпи изкуствени коси."
Римските жени вероятно са спели с тези прически
Определението "сложни" дори не е достатъчно. В Древен Рим били на мода впечатляващи прически - множество плитки, увити около главата, преплетени като кошница или плетеница, украсявали най-богатите жени. Подобни конструкции трудно биха могли да бъдат задържани само с еднозъби фиби, колкото и разпространени да са били те. До края на I век тези тежки фиби неизбежно биха се изплъзвали между пластовете плитки.
Когато обаче прокарва иглата през плитките и ги зашива една към друга, Джанет Стивънс установява, че прическата се фиксира много по-здраво. Дори съвременният лак за коса трудно може да се сравни с този метод. Самата тя използва само вода, въпреки че богатите римлянки вероятно са нанасяли и специални помади. Тези сложни прически били създавани така, че да издържат дълго - вероятно дори и по време на сън.
Повечето от тях били практически невъзможни за изпълнение от една жена сама. Въпреки необходимите умения професията на фризьора не се радвала на висок обществен престиж в Древен Рим. Аристокрацията най-често избирала своите фризьори сред слугите или робите. С пищните си прически богатите римлянки демонстрирали богатството и влиянието си - показвали, че могат да си позволят няколко чифта ръце да се грижат за косите им. Жените с по-скромни възможности също можели да носят сложни прически, ако си помагали взаимно.
Според Джанет Стивънс именно примката, която образувал конецът, вероятно е вдъхновила създаването на U-образните фиби – по-практични и лесни за сваляне в края на деня. И днес те остават незаменим инструмент във фризьорските салони за оформяне на кокове.
Източник: БГНЕС
