Изследователи смятат, че може да са открили отговора на вечния въпрос за дългия живот в отдалечени села в Южна Италия, където живеят няколкостотин граждани на възраст над 90 години. Ново проучване, публикувано в списанието International Psychogeriatrics, установява общи психологически черти сред тази група, което може да обясни и продължителността на живота й.
Първият интересен факт от проучването е, че участниците на възраст между 90 и 101 години показват по-добро психическо благополучие от по-младите членове на семейството на възраст между 51 и 75 години, въпреки по-лошото физическо здраве. И докато повечето проучвания в тази област се основават на генетиката, настоящото разглежда ролята на психичното здраве и личността.
"Основните теми, които се очертаха от нашето изследване, разглеждат уникалните черти, свързани с по-добро психическо здраве - позитивизъм, трудолюбие, упоритост и силна връзка със семейството, религията и земята", каза Дилип в. Джесте от Калифорнийския университет в Сан Диего.
За целите на изследването, 29 доброволци от девет села в района на Чиленто са оценени с редица физически и личностни черти. Те отговаряли на въпроси за техния личен живот, свързани с теми като травматични събития и вярвания. Децата или други по-млади членове на тази група също са помолени да опишат впечатленията си от по-възрастните близки.
"Любовта към земята е обща тема и дава обща цел в живота", казва Анна Селзо от университета "Ла Сапиенца" в Рим. "Повечето от тях все още се занимават със селско стопанство. Те си мислят: Това е моят живот и няма да се откажа".
Експертите установиха още, че участниците отбелязвали висока увереност за вземането на решения, подкрепяйки теорията за "парадокса на застаряването". Става дума за идеята, че душевният уют нараства с възрастта, въпреки влошеното физическо здраве.
Един от участниците описва на изследователите как се справя с болезнени преживявания в живота: "Изгубих съпругата си само преди месец и съм много тъжен, но благодарение на синовете си се възстановявам. Борих се с какво ли не цял живот и винаги съм готов за промени. Мисля, че промените ни връщат към живота и ни помагат да растем".
Друг говори за това как оптимизмът е ключов компонент на съществуването: "Винаги съм мислил за най-доброто. Винаги има решение в живота – на това ме научи баща ми: да очаквам най-доброто".
Според трети доброволец е много важно да оставаме заети. "Винаги съм активен. Не знам какво е стрес. Животът е това, което е и трябва да се изправяте срещу него... винаги."
Учените отбелязват, че участниците са склонни да бъдат доминиращи и упорити. Това означава, че те са "верни на техните убеждения и се интересуват по-малко от това, което мислят другите", припомня Селзо. "Това проучване просто ни показва необходимостта да се адаптираме към променящите се обстоятелства".
Източник: БГНЕС
