Двама братя работели заедно в семейната ферма. В края на всеки ден двамата братя делели всичко по равно – печалбата и плодовете на съвместния си труд.
Вижте още: Притча за ранимата женска душа
Един ден първият брат, който живеел сам, си казал: „Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм сам и нямам нужда от кой знае колко. А брат ми трябва да храни голямо семейство. Нека за него да има повече“.
Затова започнал всяка вечер да взима по един чувал зърно от своя дял и като се промъквал тайно през оградата между домовете им, го хвърлял на братовия си куп.
В същото време другият брат, който имал жена и три деца, си мислел: „Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и деца, които ще ме гледат на старини. А брат ми си няма никого. Нека за него да има повече“.
И така, той също всяка нощ вземал по един чувал зърно и го слагал при дела на брат си.
И двамата много се чудели защо запасите им от зърно не намаляват. Докато една тъмна нощ се сблъскали един в друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.
Вижте още: Много силна притча за благодарността към Бог
А Бог ги дарил с дълъг и спокоен живот. Защото Бог винаги награждава доброто, направено от сърце.
