На този ден, 24 ноември, православната църква почита света великомъченица Екатерина - една от най-образованите жени на своето време. Днес имен ден имат Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тина.
Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получила блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявила на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник, който я посветил във вярата.
Преданието разказва как Екатерина се срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие били убити и обявени за мъченици. Императорът заповядал да я вкарат в затвора, където тя въвела в християнството всички, които я посещавали. Поради това била осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпадало, когато Екатерина го докосвала, палачите не могли да я екзекутират по този начин и я обезглавили през 305 година.
В преданието се разказва как ангели отнесли тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основавал Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат и като Св. Катерина) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнувало против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.
