Лазаровден е подвижен празник, заема винаги съботата една седмица преди Великден. През 2024 година православната църква отбелязва Лазаровден на 27 април (събота). На този ден се почита паметта на Свети Лазар.
Кой бил Свети Лазар
В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Вижте още: Цветница 2024: Кога се празнува и обичаи
Обичаи на Лазаровден
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. На този ден се откъсват зелени върбови клонки, които се поставят на вратите за здраве на следващия ден - Цветница.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Лазаруване
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Избиране на кумица
Кумицата е тази, която води групата и прибира подаръците, които дават стопаните.
Вижте още: Сирни Заговезни 2024: Кога се празнува и обичаи
Буенек
Името му идва от характера на изпълнявания танц, който е буен танц, бързо трополящо хоро. Тъй като обредът се изпълнява по време на Великия пост, хорото никога не е затворено в кръг. Обичаят е свързан с характерните предрешавания и се играе през постите, но в повечето случаи на Лазаровден и Цветница. Основните обредни лица са две: боенец и булка (Лазар и Лазарица).
Момите избират помежду си водачката, наречена буенек. Облечена е с празничен костюм, състоящ се от мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, а на кръста са окачени разноцветни кърпи. На гърдите ѝ са кръстосани два или три чифта пафти, закрити от многобройни нанизи стари монети. В дясната ръка държи дървена сабя, брадва или върбѝя (върбова пръчка с окачена на нея кърпа), а в лявата – кърпа. Заедно с буенека върви и булка. Нейната роля се изпълнява от момиче на 8 – 10-годишна възраст, чиито родители трябва да са живи. Облечена е с булчински дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се схващат като младоженец и невеста.
Заедно с цялата моминска група посещават всяка къща в селото. Според това дали в къщата живее ерген, мома или булка, се пее съответна песен. За да се разгадае дали годината ще е плодородна, стопанката изнася сито от дома си и го търкулва.
