Имало едно време един селянин. Той бил добър и много спокоен човек. А неговите съседи – те постоянно си пъхали носовете в неговите работи и ги обсъждали. Един ден конят му избягал и като научили това, съседите казали:
– Ех, каква беда!
– Може би… – отговорил селянина.
На другата сутрин конят се върнал и довел със себе си и два диви коня. Като разбрали за това, съседите коментирали:
ПРИТЧА ЗА ГНЕВА И СИЛАТА НА ДУМИТЕ
– Ех, какво щастие!
– Може би… – отговорил селянина.
На следващия ден синът му се качил да обяздва един от дивите коне. Конят го хвърлил на земята и при падането младежът си счупил крака. Съседите не пропуснали да изразят тяхното мнение:
– Ех, каква беда!
– Може би… – отговорил селянина.
След няколко дни в селото дошли военни, за да набират войници за фронта. Сина на селянина не го взели, заради счупения крак.
– Ех, какво щастие! – възкликнали съседите.
– Може би… – отговорил селянина.
И действително, както се казва в популярния израз“
„Никога не знаеш какво губиш когато печелиш и какво печелиш когато губиш“.
Точно затова, винаги е от полза да не се самозабравяме, когато ни се случи нещо хубаво и в същото време да не се отчайваме, когато събитията не се случват в наша полза!
