Един ден фермер установил, че е загубил в обора часовника си. Той не струвал скъпо, но му бил подарък от любим за него човек. След няколко неуспешни опита да го намери, повикал в близост играещи деца, като обещал на този, който го намери голяма награда.
Децата търсели ли търсели, но така и не го намерили. Приближило се едно малко момче и помолило фермера и той да опита да намери часовника. Мъжът не възразил. Не след дълго малкият излязъл от обора с часовник в ръка. Фермерът много се зарадвал и попитал момчето как го е намерило.
ПРИТЧА ЗА ДУШИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ НА ЗЕМЯТА
– Не направих нищо кой знае какво. – отговорило детето. Просто седнах на пода и се заслушах. В тишината чух как часовникът тиктака. Звукът ми показа къде да го открия.
Извод: Спокойният, ведър ум мисли по-добре, отколкото когато сме развълнувани. Дайте на ума си няколко минути мълчание и сами ще видите, че правилните решения ще дойдат по-лесно. Предизвикателството е в успокояването на ума !
