Дъждовната есен е малко тъжна, нали? Но нека се опитаме да я погледнем и от красивата ѝ страна. Как би я нарисувал един художник...
Навън всичко беше пъстро. Имаше жълти дървета, оранжеви, червени и дори мъничко зелени. Лъч светлина се показваше тайнствено между листата. Те се ронеха и образуваха многоцветно килимче. Заваля. Капка дъжд се търкулна върху листо. Гледах това и си помислих: "Това е любовна история". Падна капката и погали листчето. Докоснаха се и се сляха така, както се свързват двама души. Така, както, когато си казват: "Аз ще бъда част от теб завинаги". Гледаш това и си мислиш, че всичко около теб е толкова красиво, нежно, цветно, емоционално, просто трябва да му обърнеш внимание.
Разхождаш се на място, далеч от света и хората. Любуваш се на цялото разнообразие на есента и осъзнаваш какво имаш. Разбираш как винаги планираш бъдещето и изпускаш момента. А тук сред дъжда и пъстрите багри на есента забравяш за всичко и живееш за мига. Чуваш как шумят листенцата, как пеят песента на любовта.
Както е безлюдно и тихо на цветната пътечка, стоиш и виждаш една великолепна картина, нарисувана в ума ти. Най-красивите картини човек рисува със съзнанието си.
И ето, че дойде и краят. Художникът нарисува своята картина. Е, красива или тъжна е есента? За мен е и двете. Всичко си отива и застива. Но всеки път, когато си помислиш това, погледни навън и си спомни за малката горичка с тясната пътечка и създай своята картина със своето въобръжение и багри. Тогава виждаш, че всичко добива друг цвят. От дъждовно става слънчево. От жълто се преобразява в оранжево. Всичко е съвсем различно и тогава тъжният пейзаж се превръща в радостен. Тогава всичко се свързва и те кара да се чувстваш щастлив. Усмивката на есента...
Автор: Моника Владева
