Има много видове самота. В някои случаи тя ни позволява да опознаем по-добре себе си и да се научим да слушаме вътрешния си глас. Този вид самота ни учи да бъдем щастливи.
Но в света има още един вид самота, която е еднакво разрушителна и опасна за всеки човек - когато прекарваме живота си с важни за нас хора, но в същото време те не са нищо повече от една празна душа.
Разбира се, ние ги ценим, защото сами сме решили да изградим отношения с тях, да прекараме време с тях, да споделим емоции и силни чувства заедно. Но рано или късно в такива отношения идва момент, когато на преден план излиза осъзнаването, че те внасят само разочарование в живота ни и това ни кара да страдаме.
Александър Дюма казва, че баща му постоянно се оплаквал от празните души: "Колкото повече са празните хора наоколо, толкова повече шум вдигат".
Ето защо празните не остават незабелязани през нашия живот, оставяйки своя отпечатък върху него.
И ето как да характеризираме такъв човек:
Липса на емоционална реципрочност
Те не са в състояние да съчувстват на другите или да разберат и приемат мнение на непознат. Те се грижат само за собствените си нужди и затова се опитват да постигнат целта си, като не обръщат внимание на последствията от своите действия върху другите. Хората с празни души не могат да бъдат наречени добри слушатели. От своя страна, това не им позволява да се отворят пред събеседника. Ако в някаква степен това се случи, то е само в името на постигането на собствените им цели.
Необходимостта от потискане и общуване с някой емоционален човек
По правило празните хора се описват много просто: с липсата на щастие в живота им. Те просто дърпат струните и влияят на другите, за да запълнят бездънната си празнота с нещо. Те крият собствените си недостатъци, манипулирайки емоциите на други хора. Те не осъзнават щедростта, добротата и радостта.
Тези хора често се втурват от една крайност в друга, живеейки на принципа "всичко или нищо". Това може да се види в примера на проявяването им на прекомерна любов с цел задоволяване на техните нужди или пълно безразличие, когато такава потребност е удовлетворена, докато се крият под прикритието на емоционална самота.
С празни хора са възможни само незрели връзки. Не си позволявайте да станете водата, която ги изпълва, искрата, която ежедневно запалва мимолетното им щастие, светлината, осветяваща тяхната самота. В крайна сметка само вие ще страдате от това.
Затова е важно винаги да бъдете искрени със себе си и да запомните, че е по-добре да сте сами, отколкото да живеете с хора с празни души.
