Със сигурност може да почерпите мъдрост от тези български поговорки.
Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Водата изпира всичко освен позора.
Който няма воля, всичко му е неволя.
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
За всеки влак си има пътници.
Който завижда - не вижда.
Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
Глава има, ама в главата няма.
Имане без труд лесно се пилей.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Сърдит Петко, празна му торбата.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
Блага дума железни врата отваря.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Езикът кости няма, ама кости троши.
Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
Мъжът се познава по жената.
Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
На лъжата краката са къси.
Тихата вода е най-дълбока.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Умната жена струва повече от елмаз.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
И да паднем, пак ще станем - да не сме грънци да се счупим.
Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
Миналото не се връща, само се прегръща.
