Ами ако проблемът не е в това, че правите твърде много, а в това, че сте били научени да изоставяте себе си? Изтощението не идва само от задачите, а от постоянния, невидим труд по управление на емоциите на всички останали, докато собствените ви емоции остават пренебрегнати. То идва от усилията да поддържате фасадата, че "всичко е наред". Идва от бавното, безшумно заличаване на човека, който някога сте били.
1. Емоционалният труд е истински труд
Склонни сме да възприемаме емоционалния труд като нещо невидимо – нещо, което "не се брои", не струва нищо и просто трябва да се върши, защото сме жени и "жените така правят". Всъщност емоционалният труд е работа. Той изтощава. Той ни лишава от енергия. И докато не го назовем, не можем да го променим.
Още: Как да спрете да се питате: Ще бъда ли някога достатъчна?
2. Научени сме да изоставяме себе си
Много жени още от детството са социализирани така, че да поставят нуждите на другите пред своите собствени. Да бъдат "добри". Да бъдат мили. Да бъдат сговорчиви. Да не създават излишни вълнения. Резултатът е, че губим връзка със собствените си желания, нужди и глас. Ставаме експерти в разчитането на чуждите чувства, докато собствените ни остават напълно непознати за нас.
3. Грижата за себе си не е същото като успокояването на себе си
Тази разлика е от решаващо значение. Успокояването на себе си е онова, което правим, за да се почувстваме по-добре в конкретния момент – вана, чаша вино, пазаруване. Грижата за себе си е онова, което правим, за да се погрижим за себе си в дългосрочен план – поставяне на граници, честност, провеждане на трудни разговори. Успокояването на себе си е временно решение. Грижата за себе си е практика.
Още: Как да поемете контрола и да се завърнете към истинското си "аз"
4. Не можем да бъдем всичко за всеки
Това е тежка истина. Не можем да бъдем перфектният партньор, перфектната майка, перфектната дъщеря, перфектният приятел, перфектният служител. Не можем да предвидим всяка нужда, да оправдаем всяко очакване, да изгладим всеки конфликт. В даден момент се налага да направим избор. А да избереш себе си не е егоизъм. Това е оцеляване.
5. Вашите нужди имат значение
Вашите нужди имат значение. Не само когато са удобни за другите. Не само когато нуждите на всички останали са удовлетворени. Не само когато сте заслужили правото да ги имате. Вашите нужди имат значение, защото вие имате значение. Вие не сте машина. Вие не сте слуга. Вие сте човек – с чувства, с желания, с живот, който заслужава грижа.
Още: Защо отлагаме нещата и как (най-после!) да спрем
Спрете да се стараете да бъдете повече. Починете си. Поемете си дъх. Припомнете си, че не сте тук, за да обслужвате нуждите на всички останали. Тук сте, за да изживеете собствения си живот. И имате пълното право да искате това.
