Какво ще стане ако първо уточним какво искаме и разберем как бихме искали са се чувстваме, живеейки живота си, след което поставим намеренията си на масата? Какво ако позволим на нашите чувства да ни поведат и информират за плана ни за деня, годината, кариерата, почивката, живота?
Ами ще се чувстваме така, както желаем по-често, отколкото сме си представяли. Решенията ни ще стават все по-лесни за взимане, ще знаем кога да кажем не, да благодарим и да кажем "О, да!". Със сигурност ще се оплакваме по-малко. Ще сме много по-оптимистични, по отворени (от сърце). Ще ни е по-лесно да се връщаме към центъра си по време на предизвикателствата. Ще се доказваме по-малко и ще живеем повече. И след всичко изброено дотук, ще имаме много повече, което да дадем на света.
Какво правя, за да се чувствам така, както искам?
- Пускам. Ситуации, хора, стари вярвания. Това е милост, насочена навътре, която не позволява да омекна, да се унасям в самосъжаление и да се самокритикувам затова как се чувствам. Дава ми сила.
- Свързвам се. Не мога да контролирам много в живота, но мога да контролирам с кой избирам да се заобикалям. Свързвам се с тези, които ме подкрепят, които ме стимулират, когато съм зациклила, които знаят коя съм и как да ми помогнат. Както и аз на тях.
- Избирам. Да съм щастлива, не перфектна. Обикновено най-трудно е да спрем да се стараем да сме перфектни и да започнем да бъдем себе си. Но перфектна в какво? В удовлетворяване на очакванията и желанията на хората около нас? С вътрешния мир и спокойствие сами идват и одобрението на околните и постиженията, без да ги търсим.
Автор: Юлия Атанасова
