Парфюм за душата: Защо?


Парфюм за душата: Защо?
Снимка: Мариана Гугалова – Atelier Guge

За въпросите, които творят чудеса.

Септември за мен е като нова година. Най-подходящото време за стартиране на нови проекти и идеи. След дългите топли летни дни, презареждането, в този период на годината се чувствам изпълнена с творческа енергия. В този дух и с нов нюанс отварям новия сезон на рубриката "Парфюм за душата с Юлия". Каня ви тук с мен от септември до декември, два пъти в месеца, в това пространство да си задаваме важните въпроси. Тези, които ни отварят към истинския смисъл.

Преди питах и често чаках отговора да дойде отвън. Наскоро ми попадна цитат: "Потърси отговора във въпроса си". Сетих се колко важно е да обръщаме въпросителната навътре, a не навън.

Защо се случи така? – години назад това ме вълнуваше. След време разбрах, че е бил начин да позволявам на външния свят да контролира живота ми. Да, въпросите, които отправяме, могат да бъдат много важен знак.

И нямам търпение да ви срещна с тези, които ми помагат да се развивам, обогатявам, които ме върнаха към мен, които ми помогнаха да стана най-добрия си приятел.

Защо?

Не случайно започвам с него. За мен в него се крие същината на вътрешния ми баланс и покой. Защо искам това, което искам? Защо търся промяна? Защо не ми харесват определени ситуации? Защо реагирам в определени моменти?

Когато съм объркана, емоционална, този въпрос ме води към собственото ми спасение. Прилагам кратко упражнение:

"Защо ме дразни отношението на този човек?"

- Защото не е прав.

"Защо не е прав?"

- Защото аз мисля по друг начин.

"Защо мислиш по друг начин?"

- Защото виждам нещата през собствените си очи, различно.

"Защо той да няма право на същото?"

- Има.

"Тогава защо се дразниш?"

- Няма смисъл да се дразня, но мога да започна диалог, за да се разберем.

За това говоря. Едно кратко и лесно упражнение, което ме изважда от емоцията и ми помага да видя ситуацията отстрани. Да вдигна глава и да си позволя да бъда, да позволя и на другите да са, всички да сме най-добрата версия на себе си. Помага ми да се срещна със собствените си страхове, съмнения, ограничения.

Един кратък въпрос, толкова голямо спасение – от дългите часове лутане, агонизиране, ядосване и излишен стрес.

Не винаги успявам да си отговоря веднага. Тогава си подарявам търпението и докато отговорът се появи, продължавам да правя всичко по най-добрия начин, на който съм способна.

Автор: Юлия Атанасова


Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама

Казват, че душите живеят в очите на хората. Дори животните го усещали и гледали човека в очите.  

Людмила Филипова

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама