Трудно е да простиш, но е толкова велико и пречистващо!
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.
Да простиш – това значи да си щастлив и свободен.
Да се вкопчиш в отмъстителните мисли, да се отдръпнеш от любовта и състраданието със сигурност се отразява на нашето здраве и на имунната ни система.
Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв, ти пречи да усетиш Божия покой.
Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. Не означава да извиниш възмутителното поведение.
Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.
Прошката означава да живеем и обичаме изцяло в настоящето. Без сенките на миналото.
Прошката не е само за другия - но и за теб, за грешките, които си направил, за вината и срама, които все още изпитваш.
Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.
