Да си позитивен означава да търсиш отговори, а не проблеми. Това означава да вярваме, че има повече истина в любовта и надеждата, отколкото в тъмнината и страха...
Мозъците ни ни карат да мислим, че нещата, които чувстваме най-много, са най-истинските.
Дори и да искаме да видим лъч светлина в непроницаемата тъмнина на нашия живот, тогава по правило ние все още се подготвяме за бурята, въпреки че не е предопределено тя да започне. Хората са скептично настроени към „позитивността“, защото свързват отрицателния мироглед с реализма и осъзнаването.
Но дали всичко това е толкова вярно? Ако погледнете назад към живота си, колко често страховете ви отразяват реалното състояние на нещата или предвещават бъдещето? И колко пъти резултатът се оказа най-лошият възможен?
Позитивните хора изобщо не живеят в измислен свят, подготвяйки се за сблъсък с реалността. Те в живота си просто не се ръководят от идеята, че всичко най-лошо е най-възможното и истинско.
Това, че сте позитивни, не означава да отричате наличието на риск и възможността да страдате. Въпросът е да спрете да вярвате във високата вероятност на най-песимистичния от сценариите. Приемете факта, че в крайна сметка всичко ще бъде наред. Това е най-продуктивното и реалистично отношение към живота като цяло.
Да си позитивен означава да търсиш отговори, а не проблеми.
Това означава да вярваме, че има повече истина в любовта и надеждата, отколкото в тъмнината и страха.
Това означава да сме готови да видим промените.
Това означава да разберем, че винаги се връщаме в изходната си позиция и сами управляваме своя свят.
Това означава да не се отказваме от помощ.
Това означава да простим.
Това означава да изберем да виждаме само най-доброто в хората - точно по начина, по който искаме те да видят най-доброто в нас.
Това означава да не се подиграваме с себе си, да сме по-добри.
Това означава да се питаме всеки ден как да подобрим живота си с поне 1%.
Това означава да сме готови за работа, въпреки всичките си страхове.
Това означава да разберем, че животът не ни се случва, а е наше отражение.
Това означава да си възвърнем силата, която винаги е принадлежала на нас. Да променим каквото можем и работим върху това, с което можете да работим. Това означава да разберем, че силата на убеждаването прониква в представите ни за света и че ако сме достатъчно смирени, за да усетим границите на контрола си над себе си, не трябва да се страхуваме, че светът ще вземе нещо от нас.
Изборът да вярваме в положителното говори за признаването на факта, че ние сме единствените, които можем да повлияем на състоянието на нашия ум и че умът ни е един вид епицентър, чиито вълни се разпространяват във всичко наоколо.
