Не сте ли уморени от хора, чието единствено намерение е да нанасят вреди на другите? Какво мислите за онези, които изричат само лъжи? Ами тези, които се опитват да ни убедят, че бялото е наистина черно - дали не е време да махнем тези хора от живота си? На всички тях бих искала да кажа да замълчат, освен ако не са на път да кажат нещо красиво.
Мълчанието понякога е много по-добро. Мълчанието може да бъде достатъчно красиво само по себе си, особено когато всичко, което искате да кажете, е не само невярно, но и може да нарани другите.
Следователно, тъй като изглежда, че хората стават все по-приказливи с всеки изминал ден и изпитват необходимост да се възползват от негативна комуникация, моля ви, помислете, преди да кажете нещо, и изучете добре думите си, защото ако не са красиви, конструктивни или осигуряват нещо ценно, може би не трябва да ги изричате.
"Когато говорите, убедете се, че думите ви са по-добри от тишината."
Индуистка поговорка
За всички онези хора, които са склонни да използват думите си с единствената цел да лъжат, да навредят и критикуват без каквото и да било внимание или положителна стойност: помислете, че в такива случаи е много по-добре и по-разумно да се възползвате от правото си на мълчание.
ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ ТРЯБВА ДА ИДВА ОТ СЪРЦЕТО
"Има мълчаливи хора, които са много по-интересни от най-добрите оратори."
Бенджамин Дизраели
Красотата на думите
За щастие ние, хората, имаме на разположение толкова много думи, които можем да превърнем в наистина красиви инструменти.
Не е ли хубаво, когато можете да използвате думи, за да кажете на човека, когото обичате, колко много ви интересува? Не е ли красиво да кажете на някой специален човек – на майка, на дете, на съпруг, с всички, които споделяте живота си, колко много ги обичате?
Семейството и приятелите са два жизненоважни елемента от съществуването на повечето хора. Ние намираме подкрепа в близките си винаги, когато се изправим срещу трудностите на живота. Не е ли красиво да използвате думи, за да изразите колко важни са те в живота ви?
Езикът е красив
Езикът, дар, който хората са се развивали през вековете, е красив. Но много хора са склонни да го изкривят и да използват злонамерено някои думи, като по този начин нараняват другите.
Но каква нужда имаме от това? Не е ли много по-хубаво да се наслаждавате на красотата, вместо да я извращавате? Дали положителната и ценна критика не е по-интересна от вулгарен и злонамерен коментар?
Призоваваме всички онези хора, които сякаш се радват да нараняват другите с всяка своя дума: говорете само тогава, когато думите, които ще кажете, са по-красиви от тишината.
