Какво искаш, Любов?
Защо си дошла?
Изглеждаш тъй малка, самотна.
Заключих вратата, изхвърлих ключа -
жената е вече сиротна.
Съвсем онемя... Не бива така -
навярно си скитала дълго,
преди у дома да се върнеш в нощта -
от прага ме гледаш безмълвно...
Какво да ти дам...
след тоз ураган - до кокъл съм гола и жалка,
остана листа и той за беда
се гърчи под мойта писалка.
Отчаян е - виж!
Куплета във стих насмогва едва да приеме,
на белия лист - чернилката с вик
разкъсва до кръв - до забвение.
Опазил ме Бог във този живот -
да любя отново - до болка...
Тръгни си, Любов - не искай покров...
сама съм... а нямам и време...
