Мария Сутич: Единствената българка, присъединила се към “Хвърковата чета”


Мария Сутич: Единствената българка, присъединила се към “Хвърковата чета”

Мария Иванова Сутич е една истинска българска амазонка, смела революционерка, участничка в Априлското въстание в четата на Георги Бенковски.

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица” в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово.

ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: ИВАН БАГРЯНОВ И КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ

На 20 април 1876 г. въстава Копривщица. Още същия ден въстанието пламва в Панагюрище и Клисура. Скоро то обхваща и други селища от двете страни на Стара планина. Георги Бенковски образува конна чета от "най-решителни юнаци" - "Хвърковата чета". Редят се кратки сражения с бързи победи, възторжени посрещания. И така - до пазарджишкото село Белово.

В Белово четата на Георги Бенковски е посрещната извън селото още, а по главната улица минава почти като на парад. Спира за обядване в дома на свещеника Михаил Радулов. Негови квартиранти са Мария и Иван Сутич, които също са поканени на обяд. След обяда Сутич поканва "по-главните лица" в своята стая. Там на стените е окачена цяла колекция от оръжия, по които Бенковски се захласва. Иван веднага му ги подарява, но само ако го включи в четата. Бързо се намира кон за Сутич (дори цели 6!), но изненадата идва, когато Мария също казва, че ще участва. Още 19-годишна, крехка и нежна. Войводата, макар и стъписан, се съгласява. Мария се приготвя набързо.

Захари Стоянов описва събитието по следния начин: "Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята — каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки."

Мария Сутич не изостава от ядрото на четата, макар че за нея, дребничка и слаба, навярно е най-тежко - сама жена сред толкова мъже, самите те обезверени и объркани от случващото се. И не само суровият живот и дебнещите опасности я измъчват, а и мълчаливата враждебност на някои четници към нея. Нали съществува поверие, че има ли жена в такова начинание, успехът бяга... Стига се до ужасното, безбожно намерение у неколцина - да я убият! Захари Стоянов едва отклонява озверелите четници от изпълнение на заканата.

Турците залавят Мария, когато остатъкът от групата тръгва към Тетевен. По пътя към София я подлагат на издевателства и унижения. В София - три месеца, според някои сведения, лежи в "Черната джамия".

Намесват се чужди консули, освобождават мъжа ѝ като чужденец, нея - след това. А според потомци в рода й пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват живота ѝ. Когато съпругът й умира през 1903 г., тя остава без "пукната пара" и праща писмо до Министерството на финансите за пенсия – няма нито имоти, нито деца, нито земя, които да ѝ помагат.

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама
Реклама

Никой не може да ви накара да се чувствате по-низши без вашето съгласие.

Елинор Рузвелт

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама